Христо Смирненски: "БИМ-БАМ! Коледни настроения"

20.12.2015
Снимка 1
КИХАВИЦА
 
Нечакан и нахален гост –
кихавицата тая зима
пак окупира всеки нос
и спря се там невъзмутима.
 
Навсякъде днес из града,
споходени от тази хала,
деца, госпожи, господа
вървят и кихат на провала.
 
Кихавица! Днес няма кът,
ненавестен от таз несрета;
простинал не за първи път,
разкиха се дори бюджета.
 
А кихат си безспир по нас
валута, ред и управия,
че в политическия мраз
и днес сме по жилетка ние.
 
И вслушаш се – от вси страни
ще чуеш как със горест тиха,
простинала във две войни,
България зловещо киха.
 
 
ЧИНОВНИК
 
Щом тъмите се надвесят
над разгулния ни град,
аз излизам в 6 без 10
из „Легето”  на парад.
 
Сред водовъртежа дивен
на бомонда ни блестящ
нося спомена архивен
от четвъртия етаж.
 
Сред пудросаните деви
аз топя се от любов,
и сърцето ми напева
своя огнезвучен зов.
 
Улицата ми разказва
свети прикази без край,
а тълпата в свойта пазва
ме притиска и ласкай.
 
Но след тази повест бурна
аз отивам си по мрак
и пред схлупената фурна
спирам тих и скромен пак.
 
И, сподавил вопли глухи,
питам без тъга и гнев:
има ли гевреци сухи,
само че по два за лев?
 
 
КОЙ Е?
 
Христо Смирненски
 
Христо Смирненски (1898 – 1923) – български социален поет. Роден в гр. Кукуш (Македония). Още като дете, родителите му се преселват  в София, където поетът живее и умира от туберкулоза в крайна бедност.
 
В началото започва да пише сатиро-хумористични стихотворения. В стихосбирката си „Да бъде ден” изразява възмущението си от обществените неправди и фалш. Като добър поет и добър човек се отличава с остро социално чувство, заставайки на страната на слабите и онеправданите. След неговата смърт е издаден стихотворния му цикъл „Зимни вечери” (1924).
 
Скица: Александър Божинов, майстор на българския комикс
 
 

 

©Христина Мирчева