по заглавие   по съдържание

Лили Христова: "Снегът и Чехов"

29.12.2015
Снимка 1
Снегът и Чехов
 
С ефирен чехов драматизъм
северният вятър нарисува
върху стъклото на прозореца ми
вишнева градина.
Сребрист, неумолим,
той ме затвори
в калъф от ледна тишина.
 
Светът остана вън
и не видя
как три сестри в душата ми
разплитаха съдби
и връзваха на възли
безсънните ми нощи.
Денят завърши като вуйчо Ваньо.
Венец от снежен вишнев цвят положих
и си простих.
 
А утре в мен ще е прекрасно.
 
 
Говориш с Алиса
 
Странен разговор.
Гласът ти мърка,
отърква се в слуха ми
или боли като одраскване.
 
Учебник по женска логика е Алиса.
Уча се,
ловя изчезващи усмивки...
Луда съм като Шапкаря!       
 
 
Не си стих
 
Лъжи
като бездомни запетаи
кръстосват сложни изречения.
Прах от безсмислени тирета
погреба живи думи.
Висока удивителна съм -
няма как да ме изкачиш
с многоточия.
Затварям те в несбъдната рима -
уморено слънце
под една въпросителна.
 
 
*****
Мравка съм.
Светът е Сизифово зърно.
Сама си измислям
непосилните стълби.
Наградата за всеки връх -
брилянтна умора.
 
Но инатът ми
мравешки
все ме връзва
за Слънцето.
 
 
*****
Искам да съм тиха планина,
върховете ми да бъдат силни
от безмълвие.
Птичият ми глас
да надживее
празните брътвежи.
С бистрота на ручей да обичам -
простичко, прозрачно и пречистващо.
Искам да съм планина, вглъбена
само в сетивата на сезоните
и сърцето ми да е вълчица,
осъзнала колко е потребна.
 
 
 
*****
С кръстче на неграмотен
отбелязва душата ми
поредната непокорена възможност.
Тук,
в подножието на пирамидата
на Маслоу
цветята ми умират
и в никакви други животи
няма да са същите.
 
Тъжно е изкачването
към великолепието на върха.
 
 
Стихотворенията са от предстоящата поетична книга на Лили Христова
Първа публикация
 
 
Илюстрация: ©Георги Чепилев
 

 
©Христина Мирчева