по заглавие   по съдържание

Михаил Милчев: "Длани от сняг"

20.01.2016
Снимка 1
Новогодишният бал на облаците свърши толкова отдавна. И чак сега този немарлив метач – вятърът, се сети да мете. Падат конфетите, падат. Какъв бял боклук, колко бял боклук. Колко ли е бил бял, преди да го изпотъпчат танцуващите? Сигурно не е можело да се понася. А сега се понася.
 
А това място си е мое. Толкова малко време го притежавам, че не може да не е мое. Дядото с вестника твърди, че е тъкмо обратното – че точно защото го притежава много отдавна, е негово. Колко отдавна? Откакто се е пенсионирал, да? Да. Много ли е отдавна? Да?
 
Но мястото си е мое. Противопоставяне на поколенията? Ха-ха-ха. Та това е обикновена пейка. Пък и защо ще си мокрите балтона? Пък и вижте колко е натрупана. Защо мислите, че и аз няма да седна? Не, не заради балтона. Някакъв глупав спомен. Неприлична асоциация.
 
Разбира се, че от миналата година.
Разбира се, че беше тъмно.
Разбира се, че бяха двама.
Разбира се, че бяха влюбени.
Не разбирате?
 
Но те просто се подхлъзнаха. Да, повечето открития стават случайно. Не, не може да се каже, че с повечето хубави работи е така.
 
И се подпряха на пейката. Иначе щяха да паднат. Не е страшно? Но да, не е, но човек винаги се стреми да не падне даже когато е съвсем безопасно. И какво стана? Не, не – останаха дланите им. Върху снега на пейката, разбира се. И вятърът спря да мете. И конфетите спряха да падат. И дланите останаха. Пазачът, пазачът. Не, не е мързелив, беше му студено. И не измете специалното място. Да. Точно там. Точно там изсипа храната.
 
Дойдоха, разбира се. Почти веднага. Гълъбите просто го преследват. Не помня точно. Сигурно имаше и бели. Но щом съм ги видял добре през очилата си – значи е имало черни. Да. Няма значение. Нали са гълъби. Как да ви кажа? Доста дълго стояха. Може би месец, може би повече. Докато се стопи снегът. Не гълъбите – дланите. 
 
Оттогава не сядам върху снежна пейка. Но това е съвсем ясно. Да, точно от това се страхувам. Да, неудобно е. Не искам на мястото да хранят гълъбите.
 
Какво тази година? О, може и да не се спънат.
Ще се спъна нарочно. Ще ме спънете? Отлично.
 
Откъс от книгата на Михаил Милчев "Махаленски съборник"
ИК "Жанет 45", октомври 2015
Оформление: Христо Гочев
Редактор: Ганка Филиповска
Корична цена: 19.00 лв.
Брой страници: 332
 
 
Илюстрация: ©Студио Диаскоп
 
 

 

©Христина Мирчева