Маестро Любен Диманов: "Пътят, който носим в себе си"

Галерия „Жорж Папазов” представя

Юбилейна изложба - рисунка, графика, живопис на художника Любен Диманов,
по повод неговата 80-годишнина

Откриване: 17 януари 2013 от 18.00 ч.
Бул. "Шести септември" 152, Легис център
 
След участието си в края на миналата година в Есенния салон в Париж на булевард Шан-з-Елизе заедно с акад. Светлин Русев, Никола Манев и Лъчезар Ошавков, именитият български художник Любен Диманов ще отбележи своя 80-годишен юбилей с ретроспективна изложба в галерия „Жорж Папазов”.

ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА

Ще бъдат показани творби от различни творчески периоди на художника (1986-2011), както и многообразните техники на изпълнение, с които е познат маестро Диманов – от бликащите нежна еротика колажи и акварели на женски тела – „След баня”, „Зад завесата”, „Торс”, „Среща”, „Гръб”, през динамичните рисунки и графики на коне – „Буен кон”, „Движение”, „На свобода”, „Укротяване”, до наситените с цвят, наслагвания и дълбоки емоционални състояния живописни платна – „В полето”, „Цветарка”, „Танцьорка”, „Пеперудата”, „Девойка с рибки”.

Галерия „Жорж Папазов” работи с Любен Диманов от 2005 година, когато започва подготовка за негова изложба, представена в „Държавен архив”, Пловдив през 2006 година. През лятото на 2008 година следва изложба в галерия „Жорж Папазов” с масла и акварели, а на 29 септември 2010 академик Светлин Русев открива ретроспективна експозиция с над 50 творби на художника в Национален арт център Форум, София. Няколко месеца по-късно – на 03 май 2011, изложбата гостува и в Дома на художниците, Пловдив под наслов „Посоки”.

Тази е петата поредна изложба на маестрото в галерия „Жорж Папазов”. Тя ще бъде открита със слово от акад. Светлин Русев:

„Не си спомням колко изложби съм откривал на Любен Диманов. Мисля, че за някои като тази не можах да присъствам и в последния момент изпратих текста по факс. Не знам дали е някаква неписана традиция в колегиалните ни и приятелски отношения - но днес, на последната изложба на Димана в галерия "Жорж Папазов", отново се налага да кажа няколко думи вместо откриване.

Определено казвам вместо откриване, защото истинското откриване е Пътят, който всеки един от нас ще извърви към това, което ни показва Любен Диманов и към всичко онова, което е той за сериозните мерки на съвременното изкуство - Път, който носим и преживяваме в себе си и е колкото личен, толкова и трудно обясним с думи.

Има хора, с които ежедневно се срещаме, работим и живеем и същевременно се оказваме на космически разстояния далечни едни от други. С други може с години да не се видим и чуем, но когато се срещнем като че ли винаги сме били заедно. Нещо подобно се случва и при срещите ни с Любен Диманов. Времето като че ли нищо не промени между него и приятелите му - нещо повече - съхрани едно човешко и творческо приятелство, което годините на проверки и изпитания осмислиха и творчески, и човешки. И днес, когато отново се срещам с познатите графики, с мощните торсове, с рисунките на тела и експресивната живопис, като че ли отново откривам онова странно момче от кандидатстудентските години, с огромната папка с невероятни рисунки. Като че ли отново се срещам и с надеждите, и илюзиите, и с високата мярка на младите от 60-те години. Отново, за кой ли път, прехвърлям спомени и срещи, стари и нови рисунки, кафетата при кратките ни срещи в Париж, кафетата при наминаването му в ателието ми в София, малките и кратки разговори за много, за незначителни, и за същностно важни за нас неща. И тази, не много голяма за Любен Диманов, но дълбока и съдържателна изложба, е колкото необходима за духовното равновесие на българското изкуство днес, толкова е и важна за онази съизмеримост между истината и лъжата, между трайното, стойностното и мимолетното и преди всичко с тази изложба се срещаме с художник, с творец - от онези редки деца на духа, които не само вярват в рисунката, но са я превърнали в лична съдба. Всичко друго, което е от Бога дадено - мощен и силен, неповторим талант, с изтънчена и фина душевност, идват само да ни напомнят, че този земен творец, лишен от суетни амбиции и мимолетни прояви, е дар - от онези редки жестове на съдбата, с които българското изкуство има свое място в съвременната духовна територия. И независимо за какво става дума - за превъзходните офорти и библиофилски издания, за мощните рисунки, за акварелите, колажите или за живописта му - преди всичко - това е голямото изкуство на една овладяна вътрешна енергия, която превръща делото на художника в лична благословена планета на духа, в която се живее по законите на нравствеността, морала и рисунката, превърнати от средство в мисия на художника. Една трудна и достойна съдба, за която е нужен не само голям талант, но и истинска труженическа всеотдайност.

Един голям, истински труженик на духа днес отново споделя своя опит. Лично за себе си мога само да бъда благодарен на Димана, че през дългогодишното ни приятелство имах възможност да познавам и болките, и радостите на този артистичен опит.

От сърце пожелавам на тези, които сега ще открият за себе си неговите истини, да бъдат негови приятели. А душата на художника е доказала, че може да бъде само добър приятел.

На добър час!

Светлин Русев
16.01.2013, Галерия "Жорж Папазов"”

 ЗА ХУДОЖНИКА

Любен Диманов е роден в Кнежа през 1933 г. През 1959 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Декоративно-монументални изкуства” в класа на проф. Георги Богданов. Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. офорт, литография и монотипия), илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години.

Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и други.

През 1974–1975 г. Диманов заминава за Лондон във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти с парижката галерия „Рьогард“ и получава покана за работа от галериста Боасие - решаваща среща за творческата и житейска съдба на художника, който през 1976 година заминава със съпругата си и четирите си деца за Франция, за да остане завинаги в Париж. Във Франция започва работа за най-голямото библиофилско издателство „Клуб на книгата“. Книгите, излизащи с печата на клуба, са изключително скъпи лимитирани серии с ръчни отпечатъци. Диманов е от малкото автори, изпълнявали поръчки за поредица от книги за това издателство. Следват покани от Скандинавските страни, дори с настойчиви молби за трайно сътрудничество, но авторът е категоричен, че Париж ще е градът, в който ще продължи развитието си.

Сред илюстрираните от Любен Диманов библиофилски книги са: Марк Аврелий „Към себе си“ (Париж, 1978), Шарл Бодлер „Цветя на злото“ (Дюселдорф, 1979), Селма Лагерлоф „Сага за Йоста Берлинг“ (галерия „Остер“, Швеция, 1980). Прави и Овидий с неговите прочути „Метаморфози“ (Париж, 1981). Друг негов проект е изданието на Аполинер „Алкохоли“ (Париж, 1981). Истински триумф става с шекспировите сонети, които са издадени в Стокхолм.

Носител е на множество престижни награди за графика, живопис, рисунка и илюстрация. Картини на маестрото са притежание на Националната художествена галерия, музей „Албертина“ във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие, и други.

текст и снимки: Христина Мирчева

Още за изложбата тук: