по заглавие   по съдържание

Именитият български художник Енчо Пиронков с изложба в арт галерия "Форум", София

09.02.2016
Снимка 1

Арт галерия "Форум" с мащабна живописна изложба на именития български художник Енчо Пиронков - значима фигура и в пловдивската живописна школа.

Откриване: 10 февруари 2016 година 

Вернисаж: от 18.00 до 20.00 часа

Място: Арт галерия "Форум", София, бул. "Васил Левски", 93 а

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Красимир Линков, изкуствовед, директор ГХГ, Пловдив

Интересно е дали Енчо Пиронков съзнава как въвежда публиката в „разбирането” на темите си. Със сигурност това е последният етичен аспект на изкуството, на който той би се спрял, независимо от известната конкретност в неговите сюжети. Той изгражда митология, повтаряйки образи, ситуации и знаци, които вече знаем. Тяхното значение може да бъде обяснено, но всъщност целта му е да ги приемем като неслучайни в едно необяснимо употребяване в живопис със собствени правила и доминиращ дух. Без съмнение нищо не е скрито и все пак остава усещане за тайнство, за съществено на фона на несъщественото, за сериозност в правилата на привидната игра. Голямото въздействие на този процес на общуване идва от неуловимостта на духовното състояние, което носи.

 

Катя Пиронкова, съпруга на художника

Всеки добър пример в живота е достоен за подражание и вдъхва живот от друг добър пример. За всеки от нас идва време, когато избираме да запазим себе си чрез посвещението на другия. Ценност, която е част от човешкото мироздание и подчертава смисъла на неговото съществуване. Така правят хората, когато знаят, че са достатъчно силни, за да пожертват опростената представа за бита си. Те изграждат ценностна система, в основата на която е възхищението  от човека и от това, което той създава. В това се състои умението им да живеят забележимо в свят, който обрича индивидуалностите.

 

Още по темата в "Диаскоп":

Красимир Линков: Енчо Пиронков и как виждането е състояние на духа 

 

КОЙ Е?

Енчо Пиронков

Енчо Пиронков (роден в 1932 г.) е от поколението художници, което през 60-те години на ХХ в. осъвремени облика не само на пловдивската живописна школа, но и на българското изобразително изкуство. Във времето на тоталитарната култура те създадоха и развиха ново съвременно пластическо мислене, което ги приобщи към европейските художествени процеси и постави началото на българския модернизъм чрез утвърждаване на нов възглед по отношение на формата и колорита.

Стилът на Енчо Пиронков се отличава със силен експресивен жест, с чувство за спонтанност и естественост. Той фрагментира картинното пространство и вписва в него фигури заемащи ритуални пози. Общуването с тези композиции е драматично подсилено от своеобразна мистиката на посланието и от характерно силно противопоставяне на светло-тъмно в тях. Светлината струи от формата не като осветление, а като структурно и поведенчески определящ фактор. Тъмнината дава простор на въображението, тя е особен вид лично откровение, тайнство, което не трябва да излезе наяве.

Тази живопис е изградена на принципа, че ако един отрязък от нея (детайл) не бъде зает от нещо, ще бъде зает от друго. При анализа й установяваме неща, които вече сме познали и признали при първия поглед. Тя се разпознава без да се налага да бъде познавана. Тя внушава чувство на убеденост, на сигурност, на специална атмосфера и образи, чието описание се изплъзва. Въпреки, че е убедителна, не подлежи на обяснение. Изглежда като създадена, без да бъде предизвикана, като получена, без да бъде получавана. Като действие, което не се предхожда от желание. Живописта на Енчо Пиронков е правене не в обикновения смисъл на думата, тя е състояние непредизвикано от воля.

Това изкуство разви и обогати съвременните пластически възгледи и идеи. Създаде част от новата митология в българската живопис. (ГХГ - Пловдив)

 

Информация: Ваня Атанасова, арт галерия „Форум”, София

 


 

©Ина Мирчева