по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Под микроскопа" - българският комикс с компресирано време

09.02.2016
Снимка 1

Каква е съвременната концепция в комикс изкуството, която отразява философските представи на консуматорското общество за света?

През средновековието възниква самосъзнанието сред широките социални среди - нещо бе непознато за античността. В историята това е епохата, в която занаятчиите считат за чест да изработват хубави произведения. Техните опитни ръце изработват бавно и с любов красиви и трайни неща. Чиракът е имал възможност да стане майстор, разбира се след като положи с успех изпит пред специална комисия. Изпитната работа се наричала „шеф-дьовър”. През този период майстори и чираци били сдружени на професионална основа в корпорации. Именно корпорациите следели за изпълнение договорите на труда и защитавали производителите. Освен корпорациите през XIII век имало сдружения и на религиозна основа – християнските братства. Нещо като съвременните фондации и взаимоспомагателни дружества със собствени доходи, но те помагали на бедните членове и семействата им по време на безработица, болест или смърт. Обаче през века на индустриалния период  (днес сме в четвъртата индустриална революция) се забелязва една страшна морална и материална криза, разстройваща основите на обществото.

Любовта към парите и към наслажденията все повече заместват любовта към справедливостта и чувството за чест.

А работниците се намират ненужни почти без защита, в един свят, където християнският дух се прогонва. Духът на насилието и омразата изместват духът на братството и справедливостта. В резултат днес се работи бързо, грубо и в голямо количество, като се произвежда лоша и нетрайна стока.

По настоящем в България  живеем при скрита диктатура. Човек не е насилван пряко по забележим начин. Но животът на човека зависи от парите, най-безличната разменяща се сила в света. Човек не е лишен пряко, чрез физическо насилие от свобода на съвестта, на мисълта, на съжденията, но е поставен в материално зависимо положение. Намира се под заплахата на гладна смърт и по този начин е лишен от свобода. Реалната структура днес у нас е, че сме страна без пазар и по същество без стопанство и производство. От липсата на пазар е огромната бедност и изчезването на всеки тип самосъзнание. Всеки е възпрян. Всичко в нашия живот е извратено. Нови институции (след социалистическите), които да обвързват хората, няма. При такава система личностното развитие е безкрайно затруднено. Девизите на индустриалните революции „Все по-бързо” и „Все по-високо” и пр.донесоха победа на човека над пространството, но техниката вместо за възход на обществото, днес се използва за брутализиране. Пътуването със самолет, влак, кораб, автомобил, електрическото осветление, земеделските машини, механичните дърворезачки, господин телевизор и господин компютър са доказателства за ползата от машината. Платове, захар, консерви, книги и хиляди др. предмети за най-обикновеното потребление могат да се набавят бързо и на достъпна цена. Но XIII век е века на хармонията и обществения мир. Дори в средата на XVI век напр. в Антверпен в резултат именно на обществените организации, художественият живот е бил изключително интензивен – в града съществували  78 месари, 169 хлебари и 300 художника! А днес стремежът към повече продукти, по-високи сгради, по-бърз транспорт компресират времето в една точка на сингулярност и в едноизмерен поток на серийна идентичност. Тъй като скоростта вече е станала функция на времето, трябва по-бързо да се работи, купува, консумира, придвижва в пространството и пр. Но изкуствената стимулация не може да доведе до хармония и покой, а води до нови желания и стимули,  редуване, което  никога не трябва да свърши. Защото съблазняването на потребителя чрез виртуални преживявания, преднамерената нетрайност на продуктите и намаляването на времето за тяхното производство е стимула на новото ни общество. Ние сме потопени в потоци информация, но именно виртуалното преживяване на политическата действителност компенсира прякото действие. Ето защо мисленето е невъзможно в черно бялата реалност на мрежата. Не трябва да се забравя, че реалното историческо мислене е свързано с реално историческо участие.

Но при новата система, в която живеем желанието никога не трябва да бъде задоволено. То е миражът който осигурява производството на мечти и надежди за щастие в потребителската култура.

Един кръг, в който ние вечно ще се движим и въртим без да можем да излезем. Защото човек е станал абстрактна величина, от която не се очаква гражданско поведение, а само изпълнение на определена потребителска функция. И тъй като тази област е подчинена на кръговрата “производство-потребяване”, по своята същност тя не създава трайни връзки между индивидите. Човекът вече не е водещ фактор в композицията.  Ако пък се създадат някакви връзки, те бързо се разпадат под действието на случайни поводи. Такива са напр. контактите в социалните мрежи: ефимерни и временни, чрез които социалното действие се мобилизира за определени каузи, след което връзките бързо се разпадат и остават самотни  индивиди. Този кръговрат е познат от кръговрата на модата, където чрез симулация на новото се създава илюзията за наличностни ценности. Но това не може да бъде основа за никаква култура. Фрагментирането на света, което е следствие от множествената идентичност, предполага съществуване в несъвместими морални измерения. Ако ние имахме идеално общество, то и личността нямаше да погива, а щеше да цъфти. Но днес индивидът възприема съществуването си като късове мозайка, които не могат да бъдат свързани логично, според изискванията на непрекъснатостта, тъй като всеки период се разглежда сам за себе си и носещ ценността си в себе си.

Класическият български комикс от 30-те години „Живота в една капка вода от столичните чешми” в рубриката „Под микроскопа”, показва нашия  съвременен свят и доказва как в подобна система личностното развитие е безкрайно затруднено. В центъра на композицията е отвратителна физиологическа подробност – персонаж се изхожда по голяма нужда и му наблюдават фекалиите - дали е дебелосерко или тънкосерко. В такива условия личността обществено се оплюва, дори с непозволени средства. В произведението „Севилският бръснар” Дон Базилио предлага едно подобно средство за борба – клеветата или обществената мълва. Тя отначало е малка, но все повече се увеличава и като бомба се разпилява поразявайки всичко. Чудесно средство, за да се погубят напредничавите личности. А кои са тези, които влизат в обществото на крилете на високи идеали и искрено се стремят да издигат културно това общество? Нали това са децата.

Учудващо е до каква степен човек може да бъде изобретателен, само и само да удовлетвори някои свои прищевки. Детето жадува за творби, от които да черпи знания, поука, да си служи с тях в обучението и всекидневието, творби  с високо художествени и морални качества, богати с идеализъм, благородство и човечност. Но за съжаление, днешната икономика на знанието премахва периода на детството, като израз на скоростта, с която се скъсява времето между поколенията. И тъй като времето е пари, а детството е извън икономиката, това означава загуба. И в консуматорското общество безгрижното детство се счита за период, лишен от полза. Преходът към света на възрастните няма вече самостоятелна ценност, но е само за имитиране моделите на поведение при възрастните. Ето защо твърдя, че толерантността е форма на безразличие, израз на негативна свобода, на безотговорност. Разнебитено от безпринципността в основата на съвременното общество, смазаното детско съзнание не може сериозно да преценява нещата. Общата неоформеност на нашия живот най-добре прозира в медиите и съвременните изкуства. Какво умствено развитие ще достигне едно винаги разсеяно дете, което не може да задържи своето внимание. Жаждата на малкия индивид да гледа и наблюдава заобикалящата го среда е безкрайна. Детето се спира и вглежда в най-обикновените неща, които не представят абсолютно никакъв интерес за възрастните. От психологическа гледна точка това заплесване е напълно оправдано. Благодарение на това вглеждане детето получава необходимите познания и схваща разноликия живот. Забелязано е, че щом започне да се ниже филмова лента, детето се откъсва всецяло от своето всекидневие и забравя всичко. То мобилизира всичките си сили и се отдава на внимателно наблюдение като преживява видяното в най-голяма степен. Много се нервира при прекъсването на лентата – протестира с викове, тропане на крака и свирене. От всичко това личи, че детето желае наблюдението му да бъде цялостно и завършено. Изкуството е творчество. Както природата твори, така и човек като възпроизвежда и синтезира дадените в природата форми твори, но вече съзнателно под напора на вътрешна необходимост да изрази в обективно дадени образи своите идеи, чувства и настроения.

За съжаление хората на изкуството не винаги имат ясна представа за задачите на изкуството и често вместо идеали и чисти стремежи, носят отрови в обществения организъм. Тъй като съвременният свят непрестанно се разширява и заедно с това се смалява, ако не потърсят мястото си в контекста на цялостната човешка култура, регионалните и локални ценности и наследство ще изчезнат така, както изчезва и детският период. Връзките с местната почва са разкъсани и единството на хората с тяхната околна среда се разпада. Необходимо е метаморфозно спояване на традиции и култури в безпределното вълнение,  лишено от носител. Тъй като днес няма същности и затова има само взаимно пресичане на процеси и знаци на пулсация и ритмичност, необходимо е да сменим обектива, и подобно на широкоъгълния обектив да не гледаме по себичен и тесногръд начин.  Човек днес преживява агония и иска да знае кой е той, да познае себе си. Природата е книга, широко отворена за всички и всяко растение, всяко животно, всеки микроорганизъм ни разказва уникална история. В нашия свят всички взаимно се свързват и допълват. Но личността  не е вещ от физическия свят, чрез лицето възприемаме душевния живот на човека. Обаче икономическото робство иска да превърне човека във вещ. Царството на парите е напълно нереално – в царството на цифрите човек  все повече преминава от реалния живот в един фиктивен живот. Личността е слаба без обществото, но и обществото е немислимо без личността. За да може да съществува едно общество, то си определя известен ред и норми, по които да се ръководи.  И затова не трябва ценностите на обществото да са фекалиите от комикса „Под микроскопа”, или  хората консуматори,  които Леонардо да Винчи нарича торби с лайна. За да може да има ред и справедливост, обществото трябва да изтъква в органите на своето управление само идеални личности – цветът на обществото. Но нашият икономически и социален живот роди тип на мечтател с болна душа, обхваната от страсти на тщеславие и униние. Искат да се превърнем в консуматори с несдържимо въображение,  построяващи мними илюзорни светове и на които им е трудно да живеят в реалността. Никаква връзка няма и не може да има между такива граждани както и между елементите и персонажите в комикса „Под микроскопа”.

 


 

©Христина Мирчева