по заглавие   по съдържание

Съвременна немска поезия: Ралф Майер, Диана Кокот, Михаел Спира

24.02.2016
Снимка 1
 

РАЛФ МАЙЕР

 
СОНЕТИ КРАЙ КЪПИНИТЕ I
 
2.
- Каква е разликата – казваш чисто гола –
между природата и всички други тук?
Човек, нагълтал се с култура, става друг,
зарязва всеки кът на произвола.
 
Занесохме столове в къпинака, маса здрава,
като че ли на гости щеше да ни идва Бог.
Косите ти разбърках аз и чак тогава
поех между бедрата ти като в каньон дълбок.
 
Къпините на слънцето пламтяха
и нашите тела сред сенките се сляха
върху тревата – мек зелен матрак.
 
- Като леглото вкъщи – ти започна
с усмивка като зрелите къпини сочна...
- При избор бих избрал ливадата, все пак.
 
Превод от немски: Мирела Иванова, поетическа версия Кирил Кадийски
 
 

ДИАНА КОКОТ

 
ПРЕЗ МАРТ КРАЙ ГРЕЕТЗИЛ
 
Овцете изглеждат все по-сънени,
щурат се по ливадите
между нацъфтелите диви нарциси,
търпеливо преживят трева
покрай къщите от червени тухли
и с островърхи фронтони,
които чертаят пътища,
водещи надалеч.
Имена по всички табели
започват със Север
и описват дори мъжете,
посветени на риболова от памтивека.
Студът ги държи още пред къщите,
където изкърпват своите мрежи
и като в старите филми
мятат смразяващи погледи
към чужденците.
Но тук вече няма и кино дори,
само един нов разтропан хотел.
Стъклените фасади гледат в морето
от безопасно разстояние.
Единствено на пристанището все още
стърчат ветроустойчиво между кръчмите
рибарски колиби и в рамките на вратите им
са вградени кахлени плочи,
издълбани са и все още
четливи числа, които указват
годината на легендарния щурм.
 
Превод от немски: Мирела Иванова
 
 

МИХАЕЛ СПИРА

 
ИЗВЪНЗЕМНИТЕ
 
са  три на брой: сляпо е първото, размахва тояга
срещу всичко насреща си, второто е глухо и само,
мръсни песни си тананика, третото – нямо, мята ръце,
с бяс се гърчи, като език на камбана се олюлява:
искам да ме приемете насериозно с всичките ми проблеми.
 
Но кой не го иска? Един четвърти измежду мъртвите
си мисли: с мен като с отвес може да се измерва
дълбочината на всяка претенция. А дълбоко
замразеният бе разменен от вдовицата. Камъкът,
от стената на гробището изтръгнат, мърмори: „Що за цинизъм”.
 
Превод от немски:  Мариела Иванова
 
Стихотворенията са от книгата 
"Когато ме търсиш" - 35 поети и писатели от Саксония-Анхалт
ИК "Жанет 45", май 2014
Съставители и издатели: Божана Апостолова, Юрген Янковски и Андре Шинкел 
Превод от немски: Мирела Иванова и Федя Филкова
Оформление: Христо Гочев, рисунки Румен Жеков
Редактор: София Несторова
Цена: 15 лв.
Брой страници: 280
 
 
Илюстрация-колаж: ©Георги Чепилев
 
 

 
©Христина Мирчева