Георги Чепилев: "ФУНКЦИИ И СИТУАЦИИ в комикса "Една шапка за цялото семейство""

27.02.2016
Снимка 1

Всяка епоха се характеризира с някаква особеност, за да може после да се говори за духа на времето. В какво време живеем сега? Само като се опитаме да обгърнем съдържанието на живота, който е цел на съвременните хора, съзнанието ни се обхваща от шемет.

В статията „Под микроскопа – българският комикс с компресирано време” в „Диаскоп”  се направи опит да се характеризира духа на нашето време - лудото темпо на техничната ера. В статията се констатира, че днес златният  конец е скъсан и индивидуални личности, групи и нации ще се търкалят разделени. Защото духовното единство е разкъсано в консуматорското общество. Затова нейната култура не е някакъв особен плюс на прогреса. В основата на съвременния живот няма големи идеи и трайни принципи. При по-дълбоко вглеждане се оказва, че днес животът е бездушен, празен и безсъдържателен, защото лежи само върху външното и практичното. Не може глупав човек да създава материални богатства. Ленивият, разпуснатият живот, оня който върви без сметка, ще остане непременно в немотия. Триумфа на човешкия разум в техниката, науката, външната цивилизация, се е вмъкнала в човешката глава и дава илюзията, че разумът може да е господар на целия живот. Но същият разум, който създава техническия и икономически напредък, създава също и икономическия, и политическия и пр. егоизъм, а покрай тях анархия, която заплашва цивилизацията с обща развала. Защото финансовият паяк, който плете глобална мрежа, може да унищожи постиженията на цивилизацията. От чист ентусиазъм за напредъка на разума в царството на науката и техниката, модерният човек е забравил, че има нещо, което е много по- основно от тези средства за живот – обществото на хората. Човечността в живота не е нито от техниката, нито от науката, нито от интелигентността, а е от отговорността, любовта и единството между хората от различни общества. Затова съвременните философи казват, че над съвременния културен свят е надвиснал тъмен облак.

В историята на българския комикс има достатъчно творби, които заслужават да бъдат предмет на подражание. Българският комикс е беден по количество и форма, но богат по дух, смисъл и значение. „Диаскоп” не веднъж призовава: „Българи – да тачим и подкрепяме морално и материално българските комикси и творците им. Защото те са израз на духа, ума, чувствата и желанията, на радостите и скърбите на народа ни”.

Може да се каже, че българският комикс е огледало на миналото и пътеводител на бъдещето, защото носи образа на нашия духовен свят, на духовната ни и материална култура. Т.е. българският комикс е огледало на нравите и идеите на обществото ни. Към това трябва да се прибави още и следното: огледалото отразява изображението и умножава чувствата, които на първо време само отразява. Романът в картини е най-годна форма за рисуване на владеещите страсти през дадена епоха. А животът на отделния човек, група или нация е изпълнен с много противоречия и борби, така че всички жизнени и духовни сили биват пропилявани за преодоляване на тези злини.

Българският народ има да покаже много нещо на света, не само из своята история, но и културни прояви.

В историята на българския комикс има достатъчно публикувани творби, които заслужават да бъдат предмет на подражание от съвременните автори.

Съществува древен мит. Нимфата Кастилия, спасявайки се от преследванията на Аполон, се хвърлила в планинския ручей на величествения Парнас. И изведнъж станало чудо: нимфата, разтапяйки се, изчезнала навеки в студения ручей. Оттогава в неговите вълни живее вдъхновението. Но тишина! защото сега сме при Кастилския извор, където ще намерим творчески пориви и неудържим размах на свободни криле. Сега сме пред лавицата със стари български комикси. Нека не ги оставяме да се чувстват самотни, когато ги виждаме да се задушават под праха на времето и забравата. Да разтворим техните страници и те ще ни се отблагодарят, като ни напомнят много неща, които може би не знаем.

От днешните условия и необходимости на живота вниманието се привлича от комикс лентата „Една шапка за цялото семейство”. Пет портрета, членове на семейство: баща, майка, дъщеря, син и тъща.

Семейството е духовна и социална единица – клетка от народния организъм. Както в комикса „Под микроскопа” и тук фигурите не са свързани помежду си с общо действие. Но за разлика от „Под микроскопа”, където скицираните фигури са напълно отделни една от друга и нямат вътрешна връзка, в „Една шапка за цялото семейство” една дреболия изработва смисли. Художникът се е нуждаел не толкова от голям сюжет, колкото от детайл, който съдържа в себе си сюжет. Всеки от представените портрети въплъщава в себе си някакъв характер и чрез това се постига художествената идея. Един детайл или фрагмент е достатъчен да промени вида, да гарантира индивидуалността, да образува метафора. Художникът твърди, че костюмът изменя значението на фигурата и се увлича от предаването на мотив. Може да се каже, че шапката е раковина за мозъка, идея, отразена в  комикс лентата „Разни жени, разни идеали”, където се забелязват различни по форма шапки.Но в разглеждания комикс „Една шапка за цялото семейство” шапката е една, обаче се  изменят очертанията и чрез  фрагментите й се получава нов тип. При тъщата полетата са унило увиснали, прилича на камбана, а при бащата изтегленото напред поле скрива челото, но едновременно с това открива тила, наподобява по фасон  военната каска или шлем. При майката конструкцията на шапката закрива тила, открива челото и подчертава силуета. Докато вдигнатите полета в шапката на сина са израз на движение, не на статика (вдигнати като самолет). При дъщерята шапката добива вид на сламена капела за плаж или за горещи дни, като се явява фон не за лицето, а за устните.

В един друг комикс - „Авантюрата на ботаника”, шапката е с огромни размери, а овалното поле е с фантастични очертания. Прави впечатление, че ръкавите на дамата са тесни. Тази доминираща в тоалета шапка притеснява мъжа.

Шапките са най-разнообразни: малки, едва покриващи главата и големи, има приличащи на кошница с плодове и цветя, или на десертна чиния, шапки за конна езда, кардиналски шапки, кралски шапки, за бродяги... китайски, испански, английски, руски, немски и т.н.

Нека си припомним някои от знаците на българското облекло: младите момчета със заострен калпак, кривнат на главата, старците с калпак с равно дъно на главата или хайдушкия кожен калпак със забодено отпред перо и т.н. В миналото шапката изпълнявала предназначението не само да предпазва от климатични неудобства, но и да представя, както естетически така и съсловната позиция в колектива.

От комикс лентата  „Една шапка за цялото семейство”,  представяща едно практично семейство, зрителят може ясно да разбере: Кой, какво, кога и къде. А това са отговори на въпроси, много важни за езика на комикс изкуството.

 


 

©Христина Мирчева