Проектът "Родова памет" представя живописеца Бедиг Бедросян (1912 – 1989) в ГХГ- Пловдив

29.02.2016
Снимка 1

Платна на изтъкнатия художник от средата на ХХ в. Бедиг Бедросян (1912 – 1989) ще бъдат изложени в Залите за временни изложби на Градска художествена галерия – Пловдив на ул. "Княз Александър I" №15. 

Официалното откриване е на 04 март 2016 от 18.00 часа. Експозицията носи заглавието "Земя между реката и морето" заради страстта на силистренския художник към необикновените равнинни пейзажи между Дунава и Черно море.

Изложбата е част от проекта "Родова памет" на Сдружение "Арарат"- Варна.

 

Платната с маслена живопис и няколко рисунки с туш на Бедиг Бедросян, събрани специално за тази пътуваща изложба, са собственост на художествените галерии в Силистра, Добрич и Варна, както и на частни колекционери.

Сдружение "Арарат" ще дари картина на Бедиг Бедросян и на Градска художествена галерия – Пловдив.

„Творчеството на Бедиг Бедросян обхваща повече от 600 произведения. Идилични и потънали в тишината на "безоблачните" мирни дни, картините му носят чувство за хармония на човека с природата, на твореца, отворил цялата си душа в съзерцание на нейната красота“, посочва изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. Бедросян създава и цикъл пейзажи от Армения след посещение в тази страна. Негово дело е реставрацията на част от иконите на силистренската арменска църква "Света Богородица", считана за най-стария арменски действащ храм в България. Бедросян е сред учредителите на групата на силистренските художници към СБХ. Носител е на орден "Кирил и Методий"- III степен.

Големият добруджански художник ще бъде почетен край Дунав и с монумент, който ще е дело на българския скулптор Георги Чапкънов - Чапа. Паметникът ще бъде позициониран на входа на Градската градина в Силистра и също е част от проекта "Родова памет" на Сдружение "Арарат" - Варна. От там припомнят, че Чапа и Бедросян са били близки приятели. 

 

КОЙ Е?

Бедиг Бедросян (1912 - 1989) 

Най-известният художник в Силистра в средата на миналия ХХ в. е Бедиг Бедросян. Син на прокудени от Армения заселници в България, той израства на брега на Дунава, с любов към природата, към изпълнения с красота пейзаж на реката, с вдъхновението от безкрая на равнината Северна Добруджа, чийто далечен хоризонт се простира във водите на Черно море. Неговото художествено наследство е пример за самостоятелно извървяния път и самоусъвършенстване в изкуството.

Творчеството на художника обхваща повече от 600 произведения. Това са живописни картини, множество ескизи към тях, рисунки с туш, с цветни пастели и моливи. Многообразието от теми и сюжети в пейзажните композиции е представено в серия от градски панорами, предимно от Силистра и нейните околности. В годините творческият му репертоар се допълва с морски пейзажи от любимия на художника град Балчик, с градски пейзажи от прародината Армения, със сатирични рисунки и карикатури с плажуващи персонажи, натюрморти с цветя и плодове, тематични композиции с характерни за изкуството на соцреализма сцени от 50-те и 60-те години на ХХ в. от трудовия бит на добруджанци – земеделци и рибари. Изпълнени със светлина, с наситена цветност, картините му са заредени с много лиричност и топлота. Живописният му маниер е разпознаваем. В много от пейзажите си художникът използва цветни подложки върху грунда. Върху тях в постимпресионистичен маниер полага свободно багрите, като ги напластява като цветни петна с четка или шпакла, и така постига усещането за трептене на живописната повърхност. Работи с маслени бои върху платно или подлепва платното върху фазер. Постига плътност на колорита, като има пейзажи, в които живописта е разработена изцяло на тоналните съотношения на цветовете, за да предаде едно общо състояние на природата – утро, привечер, мъглявина и пр. В по-голямата си част картините на художника са изпълнени от ярка слънчева светлина, която прониква като зарево във всички изобразителни форми на композицията – архитектурни елементи, терен, небе, във водната маса на реката или на морето.

Светлината придава  равностойност и значимост на всички елементи на реалността, придава им декоративна цветност. Разпознаваме пейзажите на Бедиг Бедросян като обширни панорами, в които погледът ни се рее свободно. Хоризонтът се движи като от птичи полет във височина или легнал ниско долу върху равния терен. Така или иначе, те обхващат големи пространства с хълмове, гори и сгушени сред тях покриви на къщи. Идилични и потънали в тишината на „безоблачните” мирни дни, картините на Бедиг Бедросян носят чувство за хармония на човека с природата, на твореца, отворил цялата си душа в съзерцание на нейната красота. Високоетичен и фин човек, Бедиг Бедросян оставя в картините си изобразена своята лична изповед – в живописван букет цветя, поставен пред портрета на любимата му жена – Аракси, в духовната си отдаденост към вярата с иконите и стенописите в арменския църковен храм „Сурп Астводзадзян" в Силистра. Но със сигурност личният му пример на творец, отдаден за утвърждаването на изкуството в Силистра, представлява една вълнуваща история в историята на съвременното българско изкуство.

Образът на художника Бедиг Бедросян от Силистра присъства в националната ни съкровищница - колекцията на Националната галерия в София, със скулптурния му портрет, направен от неговия съгражданин проф. Ангел Станев. Множеството картини, собственост на държавни, обществени и частни колекции в България и чужбина, са свидетелство за мястото и творческия принос на скромния български художник от арменски произход.

 

Информация: Мариана Китипова, Връзки с обществеността, ГХГ - Пловдив

 


 

©Христина Мирчева