по заглавие   по съдържание

Азиз Шакир –Таш: "Неземно притегляне"

02.03.2016
Снимка 1
ENJOY THE SILENCE
 
Тъкмо смятахме да нарушим неловкото мълчание,
когато чухме
гласовете ни да се целуват.
 
 
БЕЗОTГОВОРЕН ОПИТ ЗА БАРТЕР
 
Заменям
всичките си похотливи мисли за очите ти,
срещу невинен поглед,
с който да докоснеш слепите ми пръсти.
 
 
НЕЗЕМНО ПРИТЕГЛЯНЕ
 
Отронвам се
от най-любимото ти
есенно дърво
и падам по очи
в дланта ти.
 
 
WALKING IN MY SHOES
 
Услужих на дъжда
с обувките си,
за да се опази от калта,
с която го посрещаме,
откакто Бог
измаза с пръст
стените на дъха Си.
 
Ала свикнал само да лети
и пада
дъждът се просна по очи
в най-калната от локвите –
душата.
 
 
УРАВНЕНИЕ С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО
 
Пресметнах разстоянието между моето и нейното "обичам те" –
получих плюс безкрайност.
Оказа се, че го е казала на друг.
 
 
ДО ПОСЛЕДНИЯ
 
По първи петли
те сънувах без мен.
По първи петли
се събудих без теб.
По първи петли
аз намразих петлите.
 
 
КРИСТАЛНА СЯНКА
 
1.
 
Полетялата към пода чаша
приема формата
на ужаса
от счупването й…
 
2.
 
...и хваналата я
във въздуха ръка.
 

 

КОЙ Е?

Азиз Шакир - Таш

Азиз Таш е роден на 7 декември 1973 г. в град Смолян, където завършва езикова гимназия. Впоследствие, за да не забрави научените в средното училище английски и руски, следва арабистика и турски език и литература в СУ “Климент Охридски”. Пет години си играе на доктор в Истанбулския университет. Вярва, че следва история на науката, карат го да пише теза, свързана с османската история, а накрая му връчват докторска диплома по философия. Така той, както и повечето му роднини, страдащи от разни болежки, остава напълно излъган в очакванията си да усвои медицинската наука. За да не се налага да потиска евентуалните си комплекси за неосъществени детски мечти, Азиз ги публикува във вид на комплекси от думи. Тъй като съчувства на себеподобните си колеги-комплексари, често си налага да превежда стихове и проза от арабски и турски, а сегиз-тогиз и от английски и руски. Отдават му се и други езици, но той ревностно защищава честта си и отказва да им се отдаде. Въпреки това няма нищо против да преподава арабски през английски в университетите Сабанджъ и Богазичи (бивш Robert College), защото вярва, че така студентите му ще научат поне един от официалните езици на рая или ада. Наред с традиционната представа, че поетите пишат, за да се харесват, авторът смята, че е редно написаното да напомня за Първосъздателя на словото, комуто благодари за предоставените думи.

Автор е на книгите:

"Повод за небе" (1993), "На 22" & "Апокриф за дъжд" (2004, 2007), "От Адрианопол до Одрин" (2007). Сред многобройните му преводи специално внимание заслужават: "Насрещен вятър" от Кемал Йозер (превод от турски, 1999), "На среща със сбогуването" , антология на съвременната палестинска поезия съвместно с Мая Ценова (1999), "Антология на кувейтската литературата", съвместно с Веселина Райжекова и Мая Ценова (2003), "Житие и страдание на грешния Софроний" & "Книга за Софроний" на Вера Мутафчиева (2003, превод на турски); "Книга за българите" на Петър Мутафчиев (2006, превод на турски).

Преподава в университети в София и Истанбул.

Редактор за турска литература в сайта "Открита литература".

 

Снимки - Крис Енчев: "Поети четат в DADA Culture Bar" , април 2015

 


 

©Христина Мирчева