по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Двукракият паяк и българските комикси"

03.03.2016
Снимка 1

"През 60-те години изобретателността на комикс авторите започнала да намалява катастрофално бързо. Тогава американският издател и писател Стенли Либер (Стан Лий) създава странните същества с приказно свиреп вид – човекът паяк, фантастичната мечка и др."

Този цитат от българската статия (средата на 80-те) "Изкуство ли е комиксът" пояснява  природата на един от най-известните жанрове в комикс изкуството. В статията е написано още: "Тъй като полкът от свръх герои винаги е печелил, се е наложило да бъдат създадени и достойни противници – анти свръх герои, нарушители на закона и реда". Каква е българската следа, водеща към един от най-известните комикс герои - Човекът Паяк? От характерния български  жанр комикси по басни има няколко нравоучителни ленти, показващи историята на паяк и муха. За да разберем техните послания в края на статията, приложено се публикува „Паякът и мухата” от книгата „Мъдрости от живота” на митрополит Иларион. Интересна като илюстрация на тази басня е българският комикс „Воля, ред и труд”,  публикуван наскоро след края на Втората световна война. От този факт сега ми идва наум следната аналогия: Тогава, когато война разкъсва толкова много маски, когато воалът на международното лицемерие, който старателно е прикривал хищническите инстинкти на мнозина, вече е свален и те блясват пред нас в цялата си голота и грозота, не е ли справедливо да сравним човека с паяка от баснята и комикса? Но не е ли същевременно много по-жесток и по-упорит двукракият паяк-човек, в сравнение с това невинно създание на животинското царство? Не са ли много по изкусни, по-здрави и по-зловещи мрежите , които човекът-паяк плете за своите жертви? Сребърните нишки които извират от тялото на паяка, са играчки в сравнение на онези жици, които двуногият паяк излъчва от себе си, от тъмния полюс на своята душа, за да оплете своите примки. Те са по-изкусни и по-здрави защото са направени от неговата злоба, егоизъм и омраза, т.е. от много здрав „метал”. Това са железни мрежи, които никакви хуманни ветрове на са в състояние да разкъсат. Всички свои способности, цялото изкуство и наука, всички изобретения е впрегнал този двукрак паяк в служба на своя егоизъм и злоба, в оплитане на тези свои зловещи мрежи, в които той не лови (като своя събрат истинския паяк) само невинни мушици, а лови себеподобните.

Изключително занимание на двукракия паяк не са само тези мрежи. Много често паякът се спира в своята суетня, заглежда се в далечината и се унася в мечти – мечти по-високи, идеални ценности, опиянява се от красотата на света. Сърцето му се се изпълня с носталгия. И особено когато сребърната му примка бива безмилостно разкъсвана и отвявана от поривите на вятъра. Когато той увисва във въздуха над пропастта, която се открива под него, тогава той се сепва изведнъж под аплодисментите на мухите. За съжаление двуногият паяк с удвоена енергия се залавя за титаничното си дело - възстановяването на фаталната мрежа, която удря сякаш с електрически ток невинните жертви. Но някой ще възрази, че все пак това не е образът на героичния двуног паяк от световно известния комикс. Всичко това е вярно: двуногият паяк от комиксите  има за врагове мошеници и злодеи. Както се каза - когато над главата на двуногия паяк затрещяват бури и се извиват виелици той се сепва и откъсва поглед от мрежите и се унася в мечти. Все пак в такива времена на опасности и изпитания се пробужда носталгия, обладават го възвишени импулси, а съзнанието му се изостря и вдълбочава.

В „Православен комикс” е илюстрирана една легенда за паяк, който спасява невинни, когато наоколо злото в човека показва своя тъмен лик неприкрито. В съвременните времена, когато възникват въпроси, които иначе, при спокойния ритъм на живота, потъват и се губят или биват отминавани незабелязано, когато отделният човек и цели народи с ужас узнават, че са пренебрегвали или са забравяли основни и важни неща в живота, че са се ръководили от фалшиви звезди, тичали са след измамни светлини, в такова време човеците трябва да вземем поука от историята на паяка. И да разберем, че след като съдбоносният удар е разклатил из основи постройката на социалното и международно общежитие, много съществени елементи са липсвали на тези основи, за да бъдат те здрави.

 

 

НАШЕТО ПРИЛОЖЕНИЕ

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН

ПАЯКЪТ И МУХАТА

 

Един грамаден паяк паяжина ситна
опъна по гредите в дом занемарен
и в безразсъдност там муха към нея литна,
на любопитство жертва в безпощаден плен.
 
А паякът се разбръмча като я видя,
и, разярил се с яростта на властелин прочут
ù викна тъй, че таз муха без помощ и защита,
се разтрепери жалостно от страх и смут:
 
- Що търсиш тук сред мойта тъкан тъй прекрасна?
Не виждаш ли – опъната е в пълен ред:
Изложба готвя аз, рушителко опасна,
отивай си, тук няма стръв, примамка, мед!
 
- Каква ти тъкан, - мрежа, схвана ми крилата;
да полетя не мога – туй е зъл капан.
Коварен враг си бил, - отвърна му мухата –
без милост кръвожаден, - в злоба изтъкан.
 
- За дързостта ти днес пред мене проявена
ще платиш с кръвта си още този миг, -
извика паякът към жертвата сломена
и спусна се към нея настървено с вик...
 
Трагедията на мухата се донесе
до знание на всичко живо в оня край
и за поука тази мъдрост се разнесе –
да се запомни, нека всеки да я знай:
 
"На любопитството и на суета напразни
не се подавай – зло да те не сполети,
че само тъй – със добродетели прекрасни
в живота си навред щастлив ще бъдеш ти!"
 
 

 

©Христина Мирчева