по заглавие   по съдържание

Денчо Владимиров: "Комисия по... водите? или по златния пясък"

15.03.2016
Снимка 1

Къде ли не сигнализира гражданинът.

Докога ще пием в нашия квартал такава отвратителна  вода! - питаше в писмата. - Вече намираме и камъни във водата! Едни такива - жълти, златисти, намираме и пясък, и той жълт, жълт, златист...Може ли да се пие такава вода с камъни и пясък?

Писа той къде ли не.

Звъня по телефони - и стационарни, и мобилни къде ли не! Сума ти пари прахоса за телефонни обаждания – всички служби се оказаха модернизирани - с телефонни централи. Звъннеш, слушаш музика петнадесет минути и чак тогава ти се обажда автоматка (женски глас) и ти казва кой номер да набереш след като ги изрежда всички по двадесетина.

Омбудсманът му отговори с двадесет страници, в които му разясни много неща човекът, но каза, че не може нищо конкретно да свърши като изпълнение, за да му реши проблема, а само можел да посъветва бащински някои институции.

На писмата чиновници из разни служби след месеци му отговаряха с по няколко реда, че този въпрос не е в тяхната сфера.

"Май нищо не е в тяхната сфера, освен това - да си вземат големите заплати за клатене на крака”- мърмореше гражданинът след всеки отговор .

Писа той и до европейски най-високи началници.

- Нали сме в един съюз, рамо до рамо, братя по съдба? Ще помогнат... - си каза той.

Нищо обаче не се получаваше. Пак същата история. Всичко се оказа пак балон, но европейски.

Само от едно място му изпратиха все пак веднъж на френски език книжа, колкото за един куфар – разни разноцветни формуляри на килограм, да ги попълнел и да им ги върнел по пощата.

Тогава гражданинът започна да пише до медиите - вестници, радио, телевизия... Там обаче на няколко пъти му сбъркваха името, веднъж го писаха даже вместо Ганчо Балкански кой знае защо Хималайски.

Но ето, една вечер на вратата на гражданина все пак се  позвъни.

Отвори и видя мъже с куфарчета и папки.

- Идваме да проверим на място. Разбрахме, че във водата ви имало жълти камъни и жълт пясък! - казаха те.

- Е, най-после! Откога очаквах да се обърне внимание на този проблем! - отдъхна си гражданинът. - Вие сте от РИОКОЗ, нали? От инспекцията по опазване на общественото здраве? Не сте се прекръстили отново с друго име, нали?- Е, дочаках ви, господа инспектори все пак...

- О, не! -  поклатиха глави мъжагите... Не сме от инспекцията по обществено здраве.

- Тогава сигурно сте от водоснабдяването? Вижте бе, братя, вижте какви камъни намирам във водата от половин година вече! То не стига дето ни тровят с хлор, ръжди и нитрати, ами и камъни ни сервират - каза Балкански.

- А, не сме от ВиК, не сме! – отговориха  мъжагите.

- Може би сте тогава от министерството по водите, май има още такова министерство?

 Мъжете се поусмихнаха и поклатиха отрицателно глави.

- Не, не сме и от министерството …

- О, ами тогава вие сте от... Европейската комисия? Как не се сетих! Добре дошли, уелкъм, вечна дружба! Юръп, юръп!

И гражданинът щастлив се изпъна като струна и запя одата на радостта, химна на ЕС!

Но не бяха мъжете и от Европейската комисия.

Както сами се представиха, след като внимателно разгледаха с лупи жълтите камъни и жълтия пясък, те били от... местната база за геоложки проучвания.

Заинтересувал ги бе там сигналът на гражданина, публикуван в медиите, та дойдоха на място да проверят дали не са от благороден произход намерените жълти златисти камъни и жълт златист пясък.

 

Карикатура: ©Георги Чепилев

 


 

©Христина Мирчева