Ели Станчева: "Имах много мечти. Не всички се изпълниха, но поне ги имах"

29.03.2016
Снимка 1

Разговор на Ина Мирчева с художничката Ели Станчева по повод нейната юбилейна изложба в галерия "Аспект", Пловдив

 

Навлизаш в благодатни творчески години, които в изкуството носят натрупано познание и време да му се отдадеш. Какво виждаш, обръщайки поглед назад?

Всяка възраст носи своите идеи, мечти, желания, надежда, предизвикателства. Като се обърна назад, се сещам за една сентенция: „Имах много мечти, не всички се изпълниха, но поне ги имах”.

Приемаш ли изкуството като мисия?

Не съм се замисляла дали умението ми да творя е някаква мисия, която да следвам. Започнах да рисувам от петгодишна възраст и досега не съм спирала. Това е начин на живот. След всяка картина, изложба, аз вече мисля за следващата.

Ти, с още неколцина художници със сериозни творчески биографии – като Десислава Минчева и Владимир Пенев, сте от първия випуск на Светлин Русев. Какво е да си част от това поколение?

Случайност, късмет е, че съм част от това поколение на великолепни художници и добри приятели, които ме учат и ми помагат. Късмет е да попаднеш на подходящото време в точния час.

Кое е най-важното, което научи от акад. Светлин Русев?

Едно от последните напътствия на Светлин Русев, което се превърна в мото в моя творчески живот е да не правя компромиси със себе си в изкуството.

Искат ли младите хора да стават сериозни творци? Има ли твои ученици, които са известни художници?

Бешков е казал: „Парното в Академията грее за един.” Не може да очакваме, че всеки, който рисува добре, ще стане сериозен художник. Много често житейски проблеми и различни ситуации могат да повлияят и променят желанията и реализацията на младежките намерения. Не случайно се казва, че изкуството е вечно. Начинът на живот се променя с годините. Понякога е към по-добро, а друг път е към по-лошо. И от всеки зависи как ще преосмисли и подреди приоритетите си. От 1981 г. преподавам в Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов” и имам известни мои възпитаници, които са се реализирали в България или чужбина като художници или преподаватели. Някои от тях са вече доценти, професори. Гордея се с тях и се радвам, че сред моите ученици има сериозни художници.

Българинът има ли необходимост от изкуство - да купи картина и да я закачи в дома си, да направи колекция?

В България има много хора, които купуват изкуство и се радват на изложби. По-често хората купуват спонтанно или по даден повод. Но има и голям брой сериозни колекционери с богати колекции от предмети на изкустовото. Българинът определено има нужда от изкуство. Може би са малка група хора, но мисля, че са достатъчно. Важно е една картина някой ден да открие своя клиент и ценител.

В добрите години твоето ателие се превръщаше в галерия. 

От 2000 г. ателието ми и голямата тераса към него се превърнаха в галерия от затворен тип. Влизаше се само с покани. Експозициите бяха под открито небе с определена насочваща се светлина. Ставаха невероятни партита. Това продължи около 6 години, а после с мъжа ми открихме галерия „Елиста” в Капана. Организирахме много хубави и силни самостоятелни изложби на Владимир Пенев, Чавдар Маринов, Димитър Чолаков и други., както и общи експозиции с участието на Светлин Русев, Калина Тасева, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев и много други автори. Организирахме пленери в Гела и Ситово. През 2003 г. бях куратор на Национални есенни изложби, на изложбата 15х5 . Житейски обстоятелства бяха причина да прекратя тези дейности. Не съжалявам, защото работата около галерията отнемаше много време и ме откъсваше от рисуването.

В момента представяш самостоятелна изложба в галерия „Аспект”. Коя тема обединява творбите ти?

За да реализираш една изложба трябва да имаш концепция, ясна визия и общ поглед върху произведенията, които искаш да направиш. За мен една самостоятелна изложба не е механичен сбор от творби. Винаги обмислям експозициите си предварително. В процеса на работа първоначалната идея търпи промени, но това е част от магията на творческия процес. В картините си търся контраста, съпоставям светло и тъмно, топло и студено. Чрез симбиозата между форми и цветове постигам движение и експресивност. Опитвам се да пресъздам вятъра, поклащането на тревата, плавната смяна на деня с нощта.

Творческите награди. Трябва ли да ги има?

Не рисувам, за да получа награда, но наградите „Пловдив” и „Мечът Ромфея”, наградата за живопис на Дружество на пловдивските художници ми доставиха морално удовлетворение. Зарадвах се, че са оценили моето творчество. Но както казват: „Като губиш - не се оплаквай и като печелиш – не се хвали.” Определено трябва да има награди в изкуството, защото те стимулират и оценяват добрите постижения.

Твоето послание към читателите на "Диаскоп"?

Благодаря за добрите въпроси. Надявам се, че интевюто ще бъде интересно на читателите. Успех на списанието! Нека продължи да бъде все така качествено и престижно издание. А на читателите пожелавам да бъдат здрави, щастливи, позитивни и да реализират мечтите си. 

 

Снимка от церемонията Награда "Пловдив", 2015 година