по заглавие   по съдържание

Алла Горбунова: "Мишенка наопаки (зло и гълъби)"

07.04.2016
Снимка 1

В рубриката "Кратки прози"

Превод от руски: Иглика Дионисиева

 

Всичко отричаше той: къде е земята и къде е небето. Щастливият човек, Мишенка Наопаки. Той беше най-вредното и хулиганстващо момче в класа тогава, в края на четиридесетте. Той всичко правеше наопаки от вредност, и учителката така и го нарече: Мишенка Наопаки. Рано разбра той, че всичко съвсем не е така, както го учат. Майка му му казваше: да се цапа не е хубаво.  И в главата си Мишенка веднага сменяше знака от лошо на добро и радостно цапаше. И когато виждаше, че някой друг цапа – също се радваше.  Когато виждаше, че някой плаче – радваше се. Когато виждаше, че някой обижда слабия – радваше се. Нали ако не се радва на това – толкова боли, така непоносимо боли, твърде много насилие, и несправедливост, и глад, и смърт наоколо, а Мишенка не искаше да го боли, и промени в главата си всички знакове. Така му тръгна от тогава, когато в ранното му детство в окупираното село Обуховка Мишенка видя немски войник, и немският войник удари пред очите му баща му. Тогава Мишенка  изпита всичко наведнъж: ужас, негодувание, ненавист, те го задушаваха, и тогава Мишенка започна да се смее. Скоро след това той се научи, щом само почувстваше, че някакъв вътрешен глас – на майка му, или на човешкия морал, влязъл в детската душа, - му говори, че нещо не е хубаво, незабавно да вика другия глас, властен и свръхчовешки, принадлежащ, може би, на тоя същия немски войник, и този глас се смееше и му говореше: „Радвай се!” Така Мишенка Наопаки се преобучи, и всичко, каквото хората имаха за зло, той го имаше за добро; онова, което хората имат за добро, наопаки го имаше за зло. През целия си живот той се радваше на смъртите, несгодите и ударите на живота, а се опечаляваше в онези редки минути, когато нещо предизвикваше у него нежност и жалост, когато виждаше красота или слушаше музика. Той знаеше, че опаката им страна са болката, загубата и обречеността, и не можеше да им се радва, като останалите хора. Веднъж той се влюби в девойка, но й каза: „Все едно ти ще станеш стара и безобразна, а после ще умреш”, - и я остави. И докато я обичаше, изпитваше глуха и безпросветна дивашка мъка, а когато я остави – стана му леко. Мишенка Наопаки смяташе, че е надхитрил живота, така изобилно раждащ поводи за страдания и сипещ ги, както дъб жълъдите си, в краката на хората, а той в алхимическия тигел на душата си превръщаше всички жълъди на страданията в злато на радостта – и затова беше по-щастлив от останалите хора. Гаден старец, точно сега се показва през прозореца на спалнята си с прашката, стреля по гълъбите и беззъбо псува. Той се цели в най-красивия бял гълъб и улучва.

 

КОЯ Е?

Алла Горбунова

Алла Глебовна Горбунова е родена в Санкт Петербург на 30.10.1985 г. Завършила е философския факултет на Санкт-Петербургския държавен университет.

Издала е стихосбирките: „Първата любов, майка на Ада”(2008 г.), „Кладенчово вино”(2010 г.) и „Вентилационно прозорче”(2012 г.).

А. Горбунова е лауреат на руската литературна награда „Дебют” и на номинация „Поезия” за 2005 г. Втората й поетична книга „Кладенчово вино” през 2011 г. влиза в шорт-листата за литературната награда „Андрей Бели”. Нейни стихотворения са преведени на немски, италиански, английски, шведски, латвийски, датски, сръбски, френски и фински езици. Публикувала е проза в списанията «Новый мир» и „Новые облака”. Автор е на рецензии за списанията „Новое литературное обозрение”, «Новый мир» и за сайта Colta.ru. От 2014 г. А. Горбунова е член на комитета за наградата „Андрей Бели”.

 


 

© Христина Мирчева