Георги Чепилев: "Инфлацията в българския комикс "Жабок" от Ран Босилек"

"Сметка дирим ний, жабоко! Наскърбени сме дълбоко. Не помагат сладки речи, бой ще падне тука вече!"

                                                                               Ран Босилек

Който иска да изучи българския бит, трябва да се обърне към неговите художествени произведения. На помощ за тази цел ни идват и комикс произведенията. Никоя история, колкото и да е пълна, не може да схване така обществения нрав, както ни го представят разказите в картини.

Стихотворението „Жабок”  от Ран Босилек, публикувано през 1931 г. като комикс, и днес звучи актуално, изваждайки на показ политическата голота.

Според мнението на философите, демократичното равенство е загубена способност да се различават качествата на духовния живот. Не може волята на мнозинството да е източник и критерий за правда и истина. Демокрацията е преходно и нездраво състояние на народа, разпадащ се на атоми, за да може после да се събере в механичен колектив. Демокрацията не създава и не може да създаде никакви ценности. Бедата е, че всички образувания са разрушени от демократичния век и човекът се разглежда като изолирана и усамотена математична точка, т.е. количествено, а не със своите качествени постижения. А новите корпорации са свързани изключително от икономически интереси. От господството на подобен род корпорации не може да възникне органично устройство на обществото. Защото народът не е тълпа, т.е. само количествена маса. Заради равенството, демокрацията понижава равнището на културата, намалява качествения елемент, за да усили количествения. Тя се превръща в оръдие на човешките интереси и човешките страсти. Демокрацията е господство на интересите на различни обществени групи и борбата им за власт. Но кой е този червей, който вътрешно гложди демократичните общества?

Отговор на въпроса ни дава българският комикс „Жабок”. Той посочва, че в основата лежи духовната лъжа и инфлацията. Инфлацията на думи, на преживявания, на отношение към живота. Тази психологическа форма на съзнанието, което наподобява състоянието на надуваща се жаба. Демократичният въздух е пълен с инфлация – животът се разрушава от раздуването без мярка, преувеличаването и изопачаването. Ето защо отдавна съществува криза в демократичната идеология. Демократичният парламент е арена на борба за интереси и власт с безнадеждни опити да спои разпадналата се обществена воля.

Гласът на мнозинството се чува само в изключителни минути и чрез изключителни хора. Българският народ в старо време е имал войводи и царе, които са се стараели да повдигнат националната гордост. Те са били постоянната  сила, която подпомага последствие развитието на духа. Когато по понятни причини тази сила вече не съществува, народът започва да се връща назад към доисторическия си период. Влиянието на околната среда, на чужда цивилизация и пр. са частности, които, макар и да правят някакви пертурбации в общата крива линия, не изменят основния  характер. Добър пример е изчезването на индианците и способността на негрите за култура.

Учените са достигнали до следната формула: колкото по-дълго е действала някоя сила, толкова по-голямо последствие обхваща тялото, върху която е действала тази сила. Съществува аналогия между някои подобни механични явления и някои психически процеси на отделен човек или на цялото общество. Например проводниците са вещества, в които електрическите заряди могат да се движат под действие на електрични сили. Докато диелектриците са вещества, през които електричните заряди не могат да се движат свободно, те са изолатори. Действие без причина няма. Подобни явления се забелязват и в други области на физическия свят, които доказват някои ежедневни явления. Така в Сахара, сфинксовете от фараонови времена са почти затрупани от пясък. И причината не е толкова във ветровете, нанасящи пясък от дълбочината на пустинята, колкото тежките паметници, натискащи с масата си пясъка под тях. Така самият сфинкс постепенно се враства в земята. Тези подобни факти дават основание да се запитаме какво нещо е последствието? Съществува обаче закон: ако едно тяло се подложи на повторна деформация, то последствието ще е по-сложно.

Нека се разгледа каква е природата на колектива, който се нарича народ и вярата на демократите, че от сумирането на мнозинството негови гласове може да се получи всеобща воля – тази  грандиозна  лъжа.

Народът в демократичното общество е далеч от съзнанието на собствените си нужди и национални задачи. Като герои за комикси могат да се представят три главни типа, представители на демокрацията: глухите, полуграмотните и лудите – всички те с неопределени професии, които живеят според формулата „след нас и потоп”. Живот в полусънното състояние на наслажденията, който изискват постоянно и безскрупулно набавяне на средства по независимо какви начини, най-вече престъпни. Честността е монета, която не минава на всеки пазар, а принципите са хубави само, за да пълнят новините. Ето защо се забелязват и други два героя на демократичното общество: депутатът и кандидат депутатът. Кандидат депутатът е човек от интелигентна среда, посветен на по-висши интереси. Той е мечтател-идеалист, с доста добри качества, но е непрактичен в живота. Всичките му познания са съсредоточени в някоя специална духовна област. И да обича народа си, не е в състояние да му помогне, тъй като не знае какво и как да работи за постигането на тази благородна цел. Той е полезен като специалист, но не и като народен деец. Необходимо е да стане по-практичен и вън от специалността си. Затова нашето общество е лишено от неговите качества и остава ръководено от хора, груби в отношенията си с другите. Обобщеният образ на тези хора е типът на депутата – също от висшата интелигенция, но практичен и деятелен. Макар тази практичност и дейност да не служат за практическите интереси на хората, обратно – служи за неговата вреда, тъй като е лишен от тънки душевни струни и се стреми единствено да постигане своите си егоистични цели и нужди. Лъже, подкупва и развращава обществото. Той дава обещания, които на другия ден няма да изпълни и цинично се подиграва с избирателите си. Никога не говори за постигане на политически идеали, защото те са работи, които не се ядат. Но на всяка крачка си служи с измама и не се стеснява да мами най-безобразно: обещава пътища, намаление на данъци, уволнение на несъвестни високопоставени служители, помощи за училища и църкви и пр. Но както се каза -  демократичното общество не може да даде нещо добро и велико, тъй като за основа има порочен кръг: демокрация без нравствен етаж е свобода само за лесна печалба, но не и реализирането на обещания, които, смята най-сериозно г-н депутатът, че е достатъчно само да бъдат изречени.

 Затова в комикса „Жабок” именитият български автор пише: „Сметка дирим ний, жабоко! Наскърбени сме дълбоко. Не помагат сладки речи, бой ще падне тука вече!”

© Христина Мирчева