Надежда Искрова с "Мълчания от Надежда" в Литературен клуб "Перото"

Поетесата Надежда Искрова проговаря в стихове след 17 години мълчание

Представяне на новата ù книга

"Мълчания от Надежда" 

19 април, вторник,  2016 – от 18.00

Литературен клуб "Перото", НДК

Издателство "СИЕЛА" и Литературен клуб "Перото" с участието на:

Проф. Михаил Неделчев, Захари Карабашлиев, Светлозар Желев, Митко Новков и доц. д-р Йордан Ефтимов, ви канят на 19 април, вторник, на премиерата на третата поетична книга от Надежда Искрова – "Мълчания от Надежда", София, 2016:

"Надежда Искрова се завръща в езика ни, превърнала отсъствието си в поезия. Това е едно красиво и добре темперирано мълчание.“ Това са думи на писателя Захари Карабашлиев.  Тя излиза от изолацията си с изящната си поетична книга „Мълчания от Надежда”. „Силата на тази поезия и яснотата на философския ѝ лиризъм“ ни сродяват с „поезията отвъд самата поезия“. В предговора към втората й стихосбирка, Христо Фотев оставя въведението: „Отгоре иде тя! Тази поезия, преодоляла болката си, която е и наша: ние й вярваме и тръгваме с нея към по-доброто, което е нашето истинско призвание и убежище – истинската ни родина, изначалното ни битие".

Надежда Искрова принадлежи на словото отдавна. Любовта към думите я отвежда в „Родна реч“, по-късно в СУ „Св. Климент Охридски”, където завършва италианска и българска филология. Следват публикации в литературни издания, а 1981 г. ѝ донася националната награда за студентска поезия. През 1993 г. превежда част от Енциклики на папа Йоан Павел II - „Катехизис на човешката любов“.

Надежда Искрова е автор на стихосбирките „Вричане” (1988) и „Думи, тъга и обич” (1998). Според проф. Михаил Неделчев, поезията ѝ, въпреки оттеглянето, „не представя самозатваряне в стерилни духовни пространства” и „в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения”, че ”е трудно да се обговори.”. А Едвин Сугарев е категоричен, че “дълбоко интимни в своя разговор със света, тези лаконични стихотворения обладават най-важното качество за един поет: да стои сам и открит, без маска и броня, срещу безмилостното случване и отмиране на нещата. Само в тази ранимост е възможно усещането за това да бъдеш с вятъра – и да знаеш, че светът е създаден за нас, хората – и че вечно ще ни има – „във всяко нещо, което го е имало и преминава.“

С ВЯТЪРА

Ние винаги пътуваме -
с прахта, с вятъра
за нас е създаден света -
не ние за него сме създадени
и вечно ще ни има
във всяко нещо, което
го е имало и преминава
от нас в нас завинаги
неизменно като себе си.
 

Христо Фотев, като Александър Геров и други български творци, е от първите, които забелязват тихия, но ярък талант на Надежда и става редактор на втората ѝ стихосбирка. Оттогава насам Надежда Искрова продължава да извлича от уединението си, искрена и дълбока поезия…

"Може би това е мълчаната вода на поезията" - гласи отзивът на Георги Господинов.

Димитър Бочев пък споделя, че "Мълчанията на Надежда Искрова са от малкото философски стихотворения в националната ни литература. Завладяват с метафизичността си."

В Послеслова Митко Новков заключва, че: "… поетите, истинските поети, не слабите плагиатори, не работят с думи. Поетите, истинските поети работят с тишината…и в тяхното мълчание се съдържат фундаментите на света, основанията за неговото съществуване и присъствие във времето и пространството…Мълчанието на поетите е най-красноречивото изобретение на човечеството. "Мълчания от Надежда" са част от това красноречие…"

 

Информация: Издателство Сиела

Отзиви за книгата "Мълчания от Надежда" в "Диаскоп" тук

© Христина Мирчева