по заглавие   по съдържание

Руски вълшебни приказки: "Сополивият козел"

18.04.2016
Снимка 1

В едно царство, в далечно господарство живеел един търговец, той имал три дъщери. Построил си нова къща и изпратил там да нощува за пръв път най-голямата си дъщеря, та после да му каже какво е сънувала. И тя сънувала, че ще се омъжи за син на търговец. На втората нощ търговецът изпратил да пренощува в новата къща средната си дъщеря, да види какво ще сънува тя. И тя сънувала, че ще се омъжи за дворянин. На третата нощ дошъл редът на малката дъщеря, той изпратил и нея; и горката сънувала, че ще се омъжи за козел.

Уплашил се бащата, вече не пускал любимата си дъщеря да излиза дори до портата. Ама не, тя взела, че излязла! И тъкмо тогава един козел я взел върху високите си рога и я отнесъл оттатък реката, на един стръмен бряг. Занесъл я в дома си и я сложил на миндера да спи: сополи и слюнки се стичали по брадата му, а горкото момиче току ги бършело с кърпичка, не се гнусяло; това харесало на козела, почесвал се по брадата! На сутринта нашата красавица станала и гледа – дворът ограден със стобор и на всеки кол набита по една моминска главичка; само един кол останал свободен. Зарадвало се клетото момиче, че е избегнало смъртта. А слугите отдавна я будели:

– Не е време за спане, госпожо, време е да ставаш; да метеш стаите, сметта да изнасяш!

Излязла на външното стълбище; летели гъски.

– Ах вие, гъски мои сивички! Дали не сте от родното ми местенце, дали не ми носите вест от тате?

А гъските й отговорили:

– От твоето родно местенце сме, донесохме ти вест: сватове са дошли у вас, ще омъжват голямата ти сестра за син на търговец.

Козелът чул всичко от миндера и казал на слугите:

– Ей вие, слуги мои верни! Донесете скъпоценни рокли; впрягайте враните коне; с три скока да стигнат.

Нагиздила се клетницата и тръгнала; конете мигом я закарали при баща й. На портите посрещат гости, в къщата голям пир! А през това време козелът се превърнал в напет момък и обикалял двора с гусла. Е, как да не поканят гусларя на веселбата? Той влязъл в стаите и засвирил: „На козела жената, на сополанкото жената!”, „На козела жената, на сополанкото жената!” А клетницата – пляс по едната буза, пляс по другата, метнала се на колата и дим да я няма!

Пристигнала си вкъщи, а козелът вече лежал на миндера. Сополи текат, слюнки текат; клетницата току ги бърше с кърпичка, не се гнуси. На сутринта слугите я будят:

– Не е време за спане, госпожо, време е за ставане; да метеш стаите, сметта да изнасяш!

Станала тя, ошетала в стаите и излязла на външното стълбище; прелетели гъски.

– Ах вие, гъски мои сивички! Дали не сте от родното ми местенце, дали не ми носите вест от тате?

А гъските й отговорили:

– От твоето родно местенце сме, донесохме ти вест: сватове са дошли у вас, ще омъжват средната ти сестра за богат дворянин.

Пак отишла клетницата у баща си; на портите гости посрещат, в къщата голям пир! А козелът се превърнал в напет момък и обикалял двора с гусла; поканили го и той засвирил: „На козела жената, на сополанкото жената!”, „На козела жената, на сополанкото жената!” Клетницата го плеснала по едната буза, по другата, метнала се в колата и дим да я няма!

Върнала се вкъщи; козелът лежал на миндера: сополи текат, слюнки текат! Минала още една нощ; на сутринта станала клетницата, излязла на външното стълбище; пак прелетели гъски.

– Ах вие, гъски мои сивички! Дали не сте от родното ми местенце, дали не ми носите вест от тате?

А гъските й отговорили:

– От твоето родно местенце сме, донесохме ти вест: голям пир е вдигнал баща ти.

Отишла тя у баща си: на портите гости посрещат, в къщата голям пир! Из двора обикаля гуслар, свири на гуслата. Поканили го в къщата; гусларят това си знаел: „На козела жената, на сополанкото жената! На козела жената, на сополанкото жената!”

Клетницата го плеснала по едната буза, плеснала го и по другата и мигом се прибрала. Гледа на миндера, а там лежала само козята козина; гусларят още не бил успял да се превърне в козел. Козината полетяла в пещта и се видяло, че най-малката дъщеря на търговеца била омъжена не за козел, а за напет момък; заживели те тогава щастливо и богато.

 

Из книгата "Руски вълшебни приказки", събрани от Александър Николаевич Афанасиев, СОНМ 2016

Публикува се със съдействието на Калоян Праматаров и изд. СОНМ

Снимка: Интернет

 

Още по темата в "Диаскоп":

 НОВИ КНИГИ: "Руски вълшебни приказки", събрани от А.Н. Афанасиев 

 


 

© Христина Мирчева