"100 икони Х 100 сонета" на Николай Майсторов в галерия "Резонанс", Пловдив

20.04.2016
Снимка 1

"Навеждам се към огъня на нощното ти тяло"

                                                     Пабло Неруда

 

Галерия Резонанс представя

 Николай Майсторов

изложба живопис

"100 икони Х 100 сонета"

Любовна лирика - Пабло Неруда

Откриване: 21 април, четвъртък, 2016 от 18.00 часа

Изложбата ще бъде открита от проф. Станислав Памукчиев

 

ДУМИ ЗА НИКОЛАЙ МАЙСТОРОВ

 

  • Посланията на Николай Майсторов не са литература, а преди всичко - пластически истини, постигнати в едно сгъстено пространство, в което формата, цветът, рисунката, живописната материя са езикът на сътворението и разрухата! 

Акад. Светлин Русев

 

  • Изкуството на Николай Майсторов е резултат на трескаво въодушевление, екстаз, сублимиране на дълбоко скритите в сянката на личността психични енергии, на атавистичните, архетипни и либидни сили, определящи дълбинно съдържанието на живота. Художникът е обсебен от вглеждането в основните въпроси на битието. Той постоянно е в конфликта и непригодността на своето вписване в илюзорността и тленността на живота. Търси спасение, бяга от лъжливото чувство, което зализва и размива истината - чувството, което не допуска разбирането на трагизма на безволевото и принизено съществуване в измамно щастие.

Изкуството на Майсторов следва вътрешния, автентичен порив на своя създател. То е начин художникът да заживее с истината, да заобича болката и греховността си, да се саморазкрие изповедно и да се спаси. Както той признава: "Моето творчество става подобие на същността ми."

Чувствено разтворен в своята човешка определеност, Николай Майсторов в новата си поредица от стотици рисунки и живописни картини, вдъхновени от поезията на Пабло Неруда, отключва еротична сетивност, преоткрива любовно чувственото, интимността на допира и взаимността, но и трагизма на самотата, загубата и смъртта. Изключителната чувствена словесност на Неруда е само повод и отправна точка за разгръщане на завладяващата пластическа поетика на художника.

Удивително рисуване! Линията задъхано следва потока емоционално, трудно успява да удържи във визуална форма безконтролните сили на страстта и чувственото. Майсторов рисува страстно, бясно, оргаистично. Отдавна е скъсал с баналните професионални предразсъдъци и клиширани представи за красота и естетика, отхвърлил е ограничаващите културни норми и следва порива на своите артистични инстинкти. Тази отвоювана свобода е личностен пробив, дълбока проекция през артистичния жест, през удара на четката, през доминантната активност на линията и остротата на цвета, изява на цялостния актив на личността в уникалността на пластическия жест.

Тези картини и рисунки безмилостно разкриват неосъзнатия стремеж към саморазрушение чрез саморазголване и неутолимия копнеж да се родиш за Вечността. Този мащабен цикъл нови произведения е лирично откровение, допускане до интимно съкровеното. Споделя насладата, чувственото, докосването до тайната на другия, но и смутеността и подвластността на пола. Подвластността, но и съпротивата, битката с него и неговото преодоляване.

В изкуството на Майсторов любовната страст е трагично величава в своя копнеж за единение и цялост, за постигане на мига Вечност, в който Началата постигат своята завършеност. Вечната двойка - мъжът и жената, в картините на художника са вкопчени в драматична прегръдка, захвърлени в хаоса на случващото се, в потока съдбовна обреченост. В артистичните провиждания на художника Ерос и Танатос се завъртат в безкраен зловещ танц на вечно повтарящите се зачатие, раждане, смърт. Любовта е трагична в измеренията на крайното и граничното. Нейната жажда ни ражда за Вечността, обещава ни нови Небеса.

Творческото осъществяване на този монументален пластичен опус минава през изпитанието, драмата и разочарованието от несъвършенството на материализирания образ. Постигането с форма на стихията от страсти, преживяване и екстаз е сублимация, опиянение, възторг, но и терзание. За художника това безкрайно качване започва и се повтаря всеки ден в ритуалите на творческия акт, в ежедневната битка за постигане на образа.

Картините и рисунките на Майсторов ни покоряват, преди да сме се съгласили с тях. Прогорили са залинялото съзнание, прорязали са подпухналата плът. Картини - изповед, които разбулват страстта, греха и страха, надвесват ни в собствените бездни, разравят пластовете психична памет, архетипни и атавистични наноси. Изображения, в които нежността и чувствеността, страстта и греховността, падението и страданието стават разтърсващо осезаеми. Хората на Николай Майсторов - познали голотата си и питащи за опрощение, човеци, загубени между робството на тялото и обещаната свобода, скитници в трагичността на битийното, взрени в неясните очертания на вярата и надеждата.

Изкуството на Майсторов е пропито с непосилна тъга. Тъга, породена от невъзможността да се примириш с изтичащото време. Тъга, съпроводена от непреодолимото усещане за нищожността на живота и тленността на материята. Тъга и копнеж по онова, което минава отвъд крайното и граничното.

Изкуството на Николай Майсторов - вик, конвулсия, падане и ставане, умиране и раждане, есхатологичният екстаз на духовно жадния. Символично жертвополагане на живота, за да се роди истината за него в изкуство.

януари 2016 година

Предговор към каталога на Николай Майсторов, живопис-рисунки,  "100 икони х 100 сонета" - Любовна лирика от Пабло Неруда, галерия Лоранъ, 2016 година.

 

КОЙ Е?

Николай Майсторов

Роден е на 7 август 1943 г. През 1969 завършва Художествената академия в София, специалност „Живопис“ в класа на проф. Ненко Балкански.  През 1995 г. е представен със самостоятелна статия в 34-томната световна енциклопедия на изкуствата в Макмилън, Лондон.

Член е на СБХ от 1974 година.

От 1972 до 1973 г. преподава в Художествената гимназия в София, а от 1973 – във ВИАС, първо като асистент, а после, през 1990 е назначен за хоноруван преподавател. През 1993 г. става главен художествен ръководител на Първа частна художествена академия „Жул Паскин“, София. През 1997-8 основава и ръководи „Ателие 19“ в София. През 1998-9 преподава в Славянския университет, от 2001 – във Великотърновския, а от 2007 – в Нов български университет, където е назначен като редовен професор. В момента продължава работа като Почетен професор в НБУ.

ИЗБРАНИ САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:

  •         България (през последните 15 години) – СГХГ, София (2014); галерия „Шипка“ 6 (2009); галерия „Възраждане“, Пловдив (2006); галерия „Ирида“, София; галерия „Кръг +“, София; музей Самоков (2005); галерия „СИБАНК“, София; галерия зала „България“, София(2004); галерия „Възраждане“, Пловдив; фестивал „Аполония“, Созопол; НХГ, София; галерия „Рафаел Михайлов“, Велико Търново; галерия „Саис“, София (2003); музей „Дом на хумора и сатирата“, Габрово; галерия „Възраждане“, Пловдив (2002);
  •         Международни (през последните 10 години) – областния съд на град Бон, Германия; CBK GSA galerie Hilversum, Холандия; галерия De Qeeste, Хеерде, Холандия (2011); посолство на България в Хага, Холандия; галерия De Qeeste, Хеерде, Холандия (2008)

В общи изложби участва в повечето съюзни, както и в международни биеналета и триеналета на графиката и представителни изложби на българско изкуство в чужбина.

НАГРАДИ:

Национална награда за живопис „Захари Зограф“; награда за графика – галерия „Възраждане“, Пловдив (2005); „Златно перо“ – годишна награда за култура на галерия „Макта“ и радио Classic FM (2003); награда на Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ – единадесето международно биенале на графиката „Варна 2001“ (2001); почетна грамота на Министерство на културата за принос към българската култура (1998); награда за живопис от Международно триенале на живописта „София 1996“; голяма награда от годишна изложба на СБХ (1996); награда за графика – Международно биенале на хумора и сатирата, Габрово (1987); голяма награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора (1986); наградата на критиката за живопис, СБХ (1984); награда (раздел фигура) от изложба на илюстрацията, СБХ (1982); награда (раздел рисунка), СБХ (1980).

Негови творби са притежание на галерии в България, Германия, Холандия, Южна Корея и други страни.

 

Информация: Антония Димитрова, арт директор, галерия "Резонанс", Пловдив

 


 

© Христина Мирчева

Снимки: © Диаскоп