по заглавие   по съдържание

Нели Лишковска: "Няколко секунди живот"

21.04.2016
Снимка 1

Нели Лишковска за поетичната книга на Анна Лазарова "Вкъщи всички вечерят отделно", изд."Епископ Константин Преславски", 2016

Започвам с едно предупреждение към бъдещите читатели на поезията на Анна Лазарова – внимавайте с нея, защото без да усетите може да получите необратими изменения на клетъчно ниво. Но за най-голяма изненада, след това ще можете да дишате по-свободно.

В края на (почти) всяко стихотворение, се опитвах се да си поема въздух, но той бягаше от мен. Обхвана ме една натрапчива мисъл. Усещах се като безумец, излязъл в безвъздушното пространство без защитен костюм.

Известно е, че на други планети смъртта на човеците без скафандър е неминуема.

Но няма да е мигновена.

При отсъствието на въздух топлообменът е невъзможен. Течностите от повърхността на кожата се изпаряват, предизвиквайки охлаждане. Изпаряват се също слюнката и сълзите.

...Започнах със това, че се разплитам,
за да си бъда примка за бесило...
                                          
                                          "Не ме изпращай"

И малко по-нататък в същото стихотворение:

...Във мене грее мрак като във гробница
и там грехът е призрак в жива стая...
 

Ултравиолетовото, радиоактивното и електромагнитното лъчение представляват опасност за незащитения човешки организъм. При декомпресия до състояние на вакуум човек е способен да съхрани съзнание още няколко секунди, след което поради липса на кислород настъпва парализа, възникват мускулни конвулсии.

В тези няколко секунди живот е разположена поезията на Анна Лазарова. Тялото вече е почти мъртво, но съзнанието отказва да приеме този факт.

...Ева пак продължаваше
да ни ражда
и двамата.
 
                      "Минало продължително"
 

Едновременно с този процес протича образуването на пара в меките тъкани и кръвта, което води до раздуване на целия организъм.

Парата на липсата се просмуква във всеки стих и кръвна поетична клетка. Разширявайки се, тя обема целия космос. Гените назовават поименно себе си, но едновременно с това – отричат себе си.

...продължават да живеят вещите
на всеки член от семейството ми
и само прахът с който са покрити
е на татко

"Прах"

Полуразвитото кълбо прежда, което се търкаля по земята в „Нишки” или очертанията на Бог, идентични с тези на отсъстващия баща в „Силует” подчертават тази многопластовост и нееднозначност на възприятията.

Заключението в „Мръсно стихотворение” не затваря това внушение в рамки. Не го ограничава само в един свят, а го издига на друго ниво. Ситуира го в ново време-пространство:

...със вечност се плащат годините...

Когато човек е без скафандър в открития космос, пулсът му отначало може да се учести  под действие на отделения адреналин, но след това бързо се забавя. Артериалното налягане спада за минути, а венозното се повишава от образувалата се пара. След което венозното налягане достига нивото на артериалното и ефективната циркулация на кръвта практически спира. Остатъците от въздух и водни пари излизат през дихателните пътища, което охлажда устата и носа до температурата на замръзване.

...очите й смениха двеста цвята,
пердето се изтри до безразличност,
домът й претендира да е вятър,
но спря да рита.Беше неприлично.
Косата й се врича, че е същата,
но името й взе да я забравя...

"Показания"

 

Точно толкова дълго може да оцелее човек без защитно облекло в Космоса – само няколко секунди.

Запитах се – колко дълго може да оцелее читателя, след като е прочел стиховете от „Вкъщи всички вечерят отделно”?

При солидна емоционална и психологическа подготовка – достатъчно дълго. Да, ще бъде трансформиран, метаморфозирал, променен из основи. Но жив.

При липса на духовно познание и ментална защита шансовете му за оцеляване са нулеви.

 Анна Лазарова  дава своите препоръки в „Наставления”:

...Щом си решил, че ще правиш човеци,
любов не стига.
 

Тези стихове ще ти отнемат и последната молекула въздух, драги читателю. Но жертвата си заслужава. Защото едва тогава ще започнеш да дишаш молекулите на поезията. Ще бъдеш жив...поновому.

 

На снимката Анна Лазарова

 

Стихотворения от книгата в "Диаскоп":

Анна Лазарова: "Семейство" - "Вкъщи всички вечерят отделно"

 


 

© Христина Мирчева