по заглавие   по съдържание

ПЕЙЧО КЪНЕВ - ПОЕТ, ИЗДАТЕЛ И СЦЕНАРИСТ

17.04.2013
Снимка 1
Представяме ви мечти и мисли в стихове
от сценариста на телевизионното шоу "Комиците"
 
МАЛКО ОТМЪЩЕНИЕ
 
Да вървят по дяволите метриките, ямбовете
и римите – изчетох класиците и ги поставих
обратно върху прашните им рафтове:
ние пишем за нещо, което идва от стомаха
и ноктите, докато навън цветовете
избухват…
 
Поезията, мога ли да я пратя по дяволите?
 
Предпочитам да пия сам в тази стая пред една
свещ, докато сенките в ъглите чакат,
знам, че думите са по-велики отколкото си мислим
и ние ще пропаднем в техните дупки,
ще се разлеем по-бързо от мастило върху хартията
на Чосър,
ще бъдем по-виждащи от очите на Милтън:
нека бъда себе си, докато чета класиците,
нека се страхувам в самолети,
нека ми е безразлично в църкви,
нека ме е страх от тигрите дебнещи
в моята кръв –
тези думи са прекалено ценни за нас,
за да ги пропиляваме като големите момчета
през вековете.
 
Реките си текат през мен
и аз горя като клечка кибрит
запалена от думите на всичките Шекспири…
и днес съм по-близо до лудостта,
гледам птиците върху жиците, мълчаливи,
очакващи нашето падение,
нашето тихо поражение докато ходим
по земята на Дилън и Фрост, особено по тънкия
лед на Фрост…
 
…намерете ми един малък факел,
не много голям, колкото да запаля тази нощ,
в която чувам да се смеят малките момиченца
не чули за глада на Вийон или лудостта на Паунд,
нахранете ме, така че никога вече да не посегна
към техните думи и моите също,
позволете ми да усетя малко топлина,
позволете ми да намеря моите слънчогледи
                  люлеещи се във вятъра           
                  и под слънцето
и Бога на Словото, а не Смъртта.
 
от "Американски тетрадки"
 
 
СВЕТЛИНАТА В ОЧИТЕ
 
Моят баща
в старата къща до прозорецa,
моят баща пушещ цигара след цигара,
моят баща
сред лози,
говорещ езика на виното,
моят баща гледащ новините,
спорещ с гласа от телевизора,
моят баща в родилното,
усмивката му колкото целия свят,
моят баща сив на старите снимки,
моят баща цял живот до една жена,
тя цял живот до него,
моят баща до смъртното легло на майка си,
неговите сълзи,
моят баща говорещ тихо на масата
за вечеря,
тъгата на моя баща за сина му,
далеч от него,
името на баща ми в средата на моето,
кръвта на баща ми е моята кръв
лицето на баща ми е моето лице
гласът на баща ми в моето гърло
светлината в очите на баща ми-
ослепителна като взрив,
светлина, която ще нося в себе си
завинаги.
 
от "Американски тетрадки"
 
 
ПРЕЛЮДИЯ
 
Днес в небето над Ню Йорк няма самолети. Предполагам,
че спят завити под дебелия сняг. И може би само от време
на време изпод потъналия в бяло фюзелаж се появява малък
проблясък, като че намигат на хората, за да съобщят, че
знаят каква е играта. Предполагам, че и пилотите са някъде
на топло и чакат да спре снегът, чакат стюардесите да им се
усмихнат. Така стоят нещата в небесата. Или може би
бъркам? Тук, на земята, уискито е перфектно. Естествено
с лед, макар да е някак тъпо. Аз съм известен с това, че
живея лошо, докато животът е хубав. Нямам пари, за да
построя параклис, затова паля една свещ, която оцветява
ледените елмази в чашата ми и вървя към ръба, чувам ръба,
който ме вика с пестеливи жестове. Завалява отново.
Самолетите вече сънуват кошмарите на всички свои паднали
събратя. Но аз съм тук и гледам през прозореца. Снегът пада
бързо и покрива телефонната жица с двата сгушени гълъба.
Очаквам обаждането, което да ги отърси обратно в живота.
 
от "Уиски в тенекиена кутия"
 

 

ВНУКЪТ НА ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ ЗА ПЕЙЧО КЪНЕВ:

“Много ми харесва новата стихосбирка на Пейчо Кънев "Уиски в тенекиена кутия".  Харесва ми, понеже усещам, че това е неговият истински глас – онзи, който познавам, и той казва всичко, което иска да каже, без да се притеснява от нищо и от никого. Това са неговите лични истории и в тях виждам семейството му и откъде идва той, стари или несподелени любови, самоубийства, виждам вечността и една тенекиена кутия, която му напомня за един велик писател, който по някаква странна случайност е мой дядо.

Това е една прекрасна книга, която си струва да бъде прочетена.”

Джон Хемингуей, автор на семейния мемоар „Странното племе“

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Пейчо Кънев е роден в Силистра на 14 ноември 1980 година. През 2005 емигрира в САЩ, живее в Ню Йорк, а после в Чикаго. Главен редактор на издателство Kanev Books, Ню Йорк. Стихотворенията му са публикувани в повече от осемстотин литературни издания като: Poetry Quarterly, Evergreen Review, Hawaii Review, Cordite Poetry Review, Sheepshead Review, The Coachella Review, Two Thirds North, Sierra Nevada Review, The Cleveland Review и други. През 2009 г. Асоциацията на литературните издателства в САЩ го номинира за престижното отличие Pushcart Prize, а в България са издадени стихосбирката му „Американски тетрадки“ и сборникът с разкази „Разходка през стените“. През 2010 г. издателство Desperanto, Ню Йорк публикува поетичната му сбирка Bone Silence. Нов негов сборник със стихове, озаглавен Requiem for One Night, ще бъде отпечатан в САЩ през 2013 г. И през 2013-а „Жанет 45” публикува сборникът със стихове „Уиски в тенекиена кутия”.

Към днешна дата Пейчо Кънев живее в София. Работи като сценарист в телевизионното шоу "Комиците".


 

илюстрация: Георги Чепилев по Пабло Пикасо

текстове и снимки: Пейчо Кънев