по заглавие   по съдържание

Александър Бандеров: "Вигвамите на Орилиа"

04.05.2016
Снимка 1

Поетите на Пловдив

 

ВОДОПАДЪТ
 
Ниагара не съществува.
И все пак в нас, извън нас, въпреки нас,
някъде в Ада
на обрушената паст
гърми водопадът.
Баратория не съществува.
Вигвамите на Orillia просто ги няма.
Вместо храма на Божествения Маниту
тотемните стълбове сочат казино Рама.
И все пак в нас, извън нас, въпреки нас,
някъде в Ада
на димящата паст
гърми водопадът.
Америка не съществува.
И все пак в нас, извън нас, въпреки нас,
Америка на Уитмън пее.
С ослепителен блясък люлее бедрата си
Айседора Дънкан.
А там някъде в Ада
на прокълнатата паст
гърми водопадът.
Земята не съществува.
Ватерло е измислица с Наполеон и Груши.
И все пак в нас, извън нас, въпреки нас,
някъде в Ада,
в зловещата паст
на безсмъртните ни души
гърми водопадът.
 
 
ЦЪФТЯТ МИНЗУХАРИ
 
Белорога, нощта като смерч, като дрога
ме прободе с проникваща остро тревога
и усетих дълбоко в душата ранена
как обагрям снега като пръсната вена.
Сляпа злъч като лъч на смъртта ме опари,
а на улица „Браунинг“ цъфтят минзухари.
 
 
*****
 
Мрачно е, пусто е в мен, и безнадеждно.
А наоколо е разцъфтяло – ненагледно.
И струи вечерта, неотразимо нежна,
както в миг на раздяла, която ще бъде последна.
 
 
*****
 
На Бъфало славянската обсада
откъм Америка, откъм Канада
е като жертвен скалп и томахавка
в горчивата ирония на Кафка.
 
 
*****
 
България, свидна моя България, стене,
безбожно самотна, тревожно далече от мене.
 
 
*****
 
Благородници и пройдохи,
тъжни българи, странни птици,
надживели смъртта с епохи,
из Канада разнасят пици.
Равнодушни, обезверени
и безпомощни, като мене.
 
 
*****
 
Щурците есенно докосват струни,
като за сбогом, като пред раздяла.
 
 
*****
 
Дано да ни очакват, там, на Сириус.
А може би ни чакат, там на Сириус!
Защо ли ще ни чакат, там на Сириус,
кои ли ни очакват, там, на Сириус?
Очакваме ли някого от Сириус?
Какво ли ще ни известят от Сириус?
Ще се завърнем ли, все пак, на Сириус?
А всъщност за какво ли ни е Сириус?
 
 
Стихотворенията са от поетичната книга на Александър Бандеров „Вигвамите на Орилиа. Стихове от Онтарио – Канада“, ИК „Жанет 45“, 2001
 
 
КОЙ Е?
 
Александър Бандеров (1933 – 2007)
 
Роден е в с. Лясково, Асеновградско през 1933. Журналист и поет. Завършва Висшия селскостопански институт – Пловдив. Работи като редактор във вестник„Отечествен глас” и заместник–главен редактор в издателство „Хр. Г. Данов”.
 
КНИГИ:
 
Първата му стихосбирка „Най-добрият урок” излиза през 1962 година. Следват книгите „Денят е с две лица"(1967), "България, лето 893” (1970), "Пътуване към планината"(1974), "Когато си далеч"„ (1979), "Ако останат спомени" (1982), "Нощни галактики” (1983), "Отвъд сините планини” (1986), "Глуха тетрадка" (1991), "Рушенето на часовете" (1993).
 
НАГРАДИ:
 
Носител е на наградата „Пловдив” (1994) за литература и на наградата на Съюза на българските журналисти "Златно перо".
 
От 1995 г. Александър Бандеров  живее в Канада, където пише “Вигвамите на Орилиа. Стихове от Онтарио” (2001) и “Отблясъци от малахит” (2003). Автор е и на есеистичната книга “Сред слънчевите копия на здрача” (2004). През 2007 г. излиза и стихосбирката му “Отвъд”.
 
Александър Бандеров умира на 8 ноември 2007 година в Торонто. Последното му убежище е България - според неговото завещание.
 
 
 
Илюстрация: © Георги Чепилев
 
 

 
© Христина Мирчева