по заглавие   по съдържание

КАПКА КЪНЕВА: ОЧАКВАМ С НЕТЪРПЕНИЕ ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ ОТ ТИПА ПОП-ЪП

18.04.2013
Снимка 1

Разговор с художничката Капка Кънева за магията на книжното тяло

Мога да определя като странно запознанството си с Капка Кънева. Започна от книжарниците, в които потъвам след работа или в свободните съботни и неделни часове. "Нейните" книги с деликатното си, ненатрапчиво излъчване ме приканваха да ги взема в ръце и разгледам. Така натрупах една сериозна книжна пирамида все с оформление: Капка Кънева. После потърсих и намерих Капка в социалната мрежа Facebook. Но като човек, който предпочита реалното общуване, много ми се искаше да поговоря с нея за работата ù над книгите. И ето, след близо три години виртуално приятелство, споделям с вас онова, което научих от Капка Кънева за магията на книжното тяло.

Сред морето от четива в книжарниците твоите книги са лесно разпознаваеми. Помниш ли момента, когато разбра, че вече имаш свой собствен изграден стил?

Мисля, че да се говори за „собствен стил” в професия като нашата е малко пресилено. Техниките, използвани от графичните дизайнери се обогатяват ежедневно и съм сигурна, че всичко, което правим тук, някой някъде вече го е правил и го прави. Освен това, мой преподавател от гимназията, когото много ценя, твърдеше, че за един художник се казва, че е намерил своя стил, едва когато започне да се повтаря с всичка сила.:)

Посоката, която следвам в работата си обаче мога да кажа че избрах някъде преди около пет години. Тогава започнах да експериментирам с възможностите и предизвикателствата, които т.нар. „неконвенционална илюстрация” предоставя на художника. До този момент, освен с традиционните графични и рисунъчни техники, се бях занимавала и с колаж, не ми беше хрумвало обаче да създавам обекти от хартия и друг материал, специално за да ги заснема и превърна в илюстрации, с помощта на компютъра.

Как четеш книгите, които илюстрираш?

С уважение, обич и любопитство.

Какви книги предпочитеш – поезия или проза?

Всяко издание ме провокира по различен начин, а и радостта от работата по даден текст не зависи единствено от литературния жанр. Все пак, признавам, че обичам да работя по поетични сборници и съм особено щастлива, когато имам възможността да илюстрирам детски книги.

Имаш ли любими автори – писатели, поети, художници? Български или чужди?

Имам много. Обичам да чета, обичам и книгите, които изглеждат добре. Преди няколко години имах възможност да прекарам известно време в Париж, там се запознах с работата на дизайнери като Кацуми Комагата, Бруно Мунари, Дейвид Картър и Квета Пацовска. Възхищавам се от всеки от тях по различни причини. Това, което обединява постиженията им е отношението към книгата като към вещ, която навлиза в пространството по специфичен начин – един своеобразен архитектурен обект със свои параметри и правила.

Особено много харесвам и книгите на българските художнички Яна Левиева и Росица Ячкова.

Как разбираш, че книгата заживява свой собствен живот?

Книгата престава да принадлежи на създателите си в момента, в който бъде отпечатана и книговезвана. Оттам насетне тя живее своя същински живот, в ръцете и сърцата на своите (дай Боже многобройни!) читатели.

Споделяш ли с автора на книгата твоя творчески път? Разговаряш ли с него в процеса на работа.

Стига да имам възможност, с удоволствие се срещам с автора на книгата, по която работя. Ще ми се, доколкото е възможно, да го опозная, защото вярвам, че книгата, която ще създам, ще бъде дом на неговото слово. Самото преживяване на процеса на работа обаче предпочитам да запазя за себе си. Затова споделям с автора не търсенията, а резултатите от тях, тогава, когато се почувствам готова да го направя.

Кое беше определящо в избора ти на професия? Смяташ ли, че тя е достатъчно оценена в България?

Поисках да стана художник още като съвсем малка. Бях силно впечатлена от илюстрациите на Ани Тусузова и може би това стана причина да избера тази професия.

Мисля, че съзнанието на обществото ни за професии като тази на художника на книги узрява във времето. Ако изданията от годините на прехода стоят като трагично свидетелство за това какво се получава, когато с художническата работа започне да се занимава всеки, който може да работи на компютър, то днес за щастие сме заобиколени и с примери, от които да се учим и гордеем.

Лично аз не се чувствам недооценена в работата си и съм благодарна и щастлива, че работя с интелигентни хора, които възприемат това, с което се занимавам, като толкова важно, колкото е то и за мен.

Кое е любимото ти българско издателство или онова, с което работиш най-леко?

Важните издателства в професионалния ми път до момента са няколко. Донка Ангелова беше първият издател, което ми повери цялостната визията на книгите си. През двете години, в които бях художник на „Алтера” натрупах безценен опит и опознах границите на собствените си професионални възможности.

Друго издателство, което ми е „на сърце” е пловдивската ИК „Жанет 45”. Благодарна съм на Божана Апостолова за възможността да работя за детската аудитория – едно от най-големите и стимулиращи предизвикателства, които съм познала в работата си.

Ценя също книгите на издателство „Панорама” и съвместната си работа с Жела Георгиева.

Твоят съпруг Дамян Дамянов също е художник. Съперничество или сътрудничество е подобно творческо съжителство?

Съизмерването и съревнованието са предполагам естествена част от общуването между професионалистите от която и да било сфера. За мен обаче близостта с човек, с когото живеем с едни и същи професионални вълнения и споделяме общи творчески цели е била просто още една стъпка към това да се чувствам разбрана и свързана.

Много от моите приятелки художнички споделят, че светът на изкуството е все още мъжки свят? Така ли е наистина?

Не знам, не мога да кажа категорично, макар да съм убедена, че талантът няма пол. Може би светът на „чистото” изкуство е все още действително по-скоро мъжки, в графичния дизайн обаче нямам усещането да е така.

Първата любима книжка от твоето детство.

Обичах и обичам „Мечо Пух”, „Тримата братя и златната ябълка”, „Фердо мравката”, „На приказки с тигърче”, „Пипи дългото чорапче”, „Триноско”, „Малкият Никола”… Но коя точно е била първата ми любима детска книжка не помня.

Първата книжка, попаднала в ръцете на твоята малка дъщеричка Яна?

Яна е заобиколена с книги от първите си дни и това не е метафора. Интересувам се много от възможностите на книгата като ефективен стимул за детското интелектуално развитие и на дъщеря ми се падна честта да доказва или опровергава на практика онова, което съм чела през годините.:) Със сигурност знам, че първата книжка, която тя забеляза и започна да следи с очи, още преди да навърши два месеца, беше едно издание от поредицата за „Странната Емили” с впечатляващи илюстрации в черно и бяло. След това започнах да й давам да разглежда сама и да си играе с меки платнени книжки, както и с такива, в които илюстрациите са релефни изображения от различни материи. А днес, година по-късно, е вече много трудно да измъкнеш някоя книжка, която е харесала, от ръцете ù, затова не се и опитвам да го правя.:)

Четеш ли приказки на Яна преди да заспи? Има ли си вече любима приказка?

Чета ù приказки и разглеждаме книжки заедно по всяко време на деня. На този етап обаче те я вълнуват твърде силно, тъй че не ги използвам за приспиване, а напротив – за активизиране. До скоро ù беше любима историята на хамелеона Леон – една книжка, която баща ù донесе от Москва, където открихме първата си съвместна изложба (аз не можах да отида, защото Яна беше още много мъничка). Сега сякаш се радва най-много на приключенията на Десетте малки пингвина, избрани специално за нея от наш приятел, дизайнер от Франция.

Кое от другите изкуства ти помага при работа?

Вдъхновяват ме и литературата, и скулптурата, и архитектурата, факт е, че истинска помощ в работата си получавам не толкова от изкуствата, колкото от науката – психологията, етимологията, биологията и анатомията са, мисля, безценен помощник за всеки специалист в областта на визуалното.

За колко време приблизително се справяш с оформлението на една книги.

О, толкова е различно! Има книги, чийто облик намирам за една нощ, а визията на други преследвам с месеци… Също много зависи от това, дали задачата ми е да направя просто корицата и да проектирам дизайна на книжното тяло или ми е възложено и това да го илюстрирам.

И понеже този сайт е насочен и към любителите на Деветото изкуство – комиксите, не мога да не те попитам: предизкивателство ли е за теб да нарисуваш комикс, имаш ли желание да експериментираш в този жанр?

Да! С удоволствие бих се пробвала в този жанр. Досега подобен професионален опит нямам, като изключим семестриалната задача за комикс по „Гробищен свят” на Клифърд Саймък, която разработвахме във втори курс в Академията.

Като към преподавател - твоят съвет за начинаещите книгооформители.

Дори и като преподавател се притеснявам от това да давам съвети, които звучат като директиви. Но понеже вярвам, че ключът към всяка задача е това, да я приемеш в сърцето си, бих пожелала на своите бъдещи колеги да имат щастието да рисуват това, което обичат и да обичат онова, което рисуват.

Твоята мечта.

В професионален план очаквам с нетърпение момента, в който движещите се изображения от електронните книги ще могат да пробягват по повърхността на триизмерните „подвижни” книги от типа поп-ъп. Тогава ще можем да говорим съвсем буквално за пътешествия в света на книгите.

Съкровена мисъл, която ти помага да надскочиш материалното битие и да се съхраниш в сферата на духовното.

Когато ми дотежи от настоящето, се утешавам с идеята, че един от основните принципи на живота е неговата променливост. Вдъхва ми сила вярата в това, че и най-хубавото, и най-лошото идва, за да отмине, а това в какво ще трансформираме преживяното, зависи от нас самите.


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Капка Кънева е родена в София на 05. 02. 1978 г. Завършва Художествената гимназия и Националната художествена академия, специалност „Книга и печатна графика”. През 2006 г. печели конкурс за престой и работа в Cite Internationale des Arts, Париж, а през 2008 г. защитава доктората си, посветен на нетрадиционните издания за деца. Работи в областта на илюстрацията, книжния и графичен дизайн, хартиената пластика и колажа. Интересува се от аспектите на книгата като пространствен обект.

Нейни творби са притежание на НХГ, галерии и частни колекции в България, Франция, Германия, Норвегия, Гърция, САЩ и др.

Награди

През 2001 г. Капка Кънева получава наградата за дипломна работа на фондация „Отворено общество”.

Отличена е и в конкурсите „Художникът и текстът”, 2005 и „Изкуство на българската книга ‘06” (в категория „Дидактични издания”) като млад автор.

През 2007  и 2009  е номинирана за наградата „Христо Г. Данов”  в категорията „Изкуство на книгата”.

Поредица „Европейски романтизъм” на издателство „Алтера” с неин графичен дизайн получава призът на АБК „Бронзов лъв” за най-добър издателски проект за 2010 г., а през 2011 г. на художничката е присъдена втора награда и грамота за илюстрация от Второто биенале на българския дизайн.

Изложби

Наред с многобройните участия в общи инициативи, Капка Кънева е реализирала серия самостоятелни изложби. През 2009 г. изявата й в галерия „Агора” (куратор Румяна Константинова) й носи номинация за наградите за съвременно изкуство на MTel. През 2011 г. художничката представя илюстрации и дизайн на книги в Diósgyőr Ady Endre Cultural and Leisure Centre, Мишколц, и в Bolgár Kulturális Intézet, Будапеща; а през 2012 г., съвместно с Дамян Дамянов в Болгарский культурный институт, Москва.

Капка Кънева е член на СБХ и ADC Bulgaria.
От 2009 г. преподава „Илюстрация и оформление на книгата” в СУ.


Из творчеството на Капка Кънева - "Магията на книжното тяло" с илюстрации и оформление на книги разгледайте тук


 

интервю: Христина Мирчева

снимки: Капка Кънева