по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Загадката на Сфинкса"

11.05.2016
Снимка 1

Достоевски пише: "За да имаш гозба от заек, най-напред е нужен заек". Но тъкмо такъв заек липсва в съвременното общество. Днес човешките взаимоотношения са нехармонични - приличат на две неуспоредни линии. И там някъде в обществения живот, където неизбежно се пресичат, произлизат кризи, конфликти, катастрофи, войни...

Заекът, за когото говори Достоевски, е личността, притежаваща способност да живее хармонично. Мистиците учат, че аурата на човек прилича на козина. Наистина, но предимно злобата е настръхнала козина. Такава е тя и на обладаните от омраза, ненавист, завист, клеветничество, предателство, измама, грабежи, отмъщение, чиято единствена житейска максима е „човек за човека е вълк“. Резултатът от тези „човешки“  взаимоотношения е известен: Объркани хора и още по объркан свят!

Какво да се прави? Всяка отделна личност е тази, която дава тон, оттенък, вид, форма, съдържание и смисъл на живота. Птиците винаги ще образуват птиче царство, рибите – рибно, овцете – овче, зверовете – зверско. А хората, ако са вълци – вълче, ако са човеци – човешко. От нас зависи какви да бъдем.

Съвременното човечество е в ужасна безпътица и виси над бездна. Бездна от критични дни, от гнет, оскъдица, отчаяние и неизвестност. Но никой от водачите на обществото не иска да изнамери истинските причини за безизходното положение.

Сфинксът, според митологията, е кръвожадно чудовище. На всеки срещнат по пътя задавал един и същи въпрос-гатанка относно проблема на живота. И всеки, който не можел да отговори, бивал убиван или изяждан. Много народи загинали и изчезнали от лицето на земята благодарение на този неутолим звяр. Сфинксът бил победен от Едип, който единствен дал правилния отговор и разрешил загадката.

И днес целият свят се тресе от черната ръка на съвременните проблеми и безпощадно коси хората и творческо им дело. Да се руши е лесно, а да се гради - трудно! Едно дете може да разруши за минути статуя, изработвана с месеци. Следователно трябва да разширим и обогатим, колкото е възможно повече и всестранно нашата култура чрез самообразование.

Още делото на св. цар Борис и цар Симеон е имало за цел духовното обединение на българския народ. Оттогава и до сега това обединение остава идеал, който не получава своето осъществяване. В старите царства държавата създава народа и го обединява. А през времена на робство народът сам създава: първо църкви, после училища и най-накрая държава – освободена и обединена. Необходимо е да се разбере ходът на българската история. Днес, увлечени в повърхностни преживявания, заразени от философията на грубия егоистичен практицизъм, смутени от ежедневните тревоги, заплетени в сметки и дребни борби, ние оставаме чужди на героичното време от българското Възраждане. Ето защо, за съжаление, неговият светъл пример не може да ни вдъхнови.

 


 

© Христина Мирчева