Седми брой на НО ПОЕЗИЯ - ново начало с текстове, нагазващи решително в техниката и занаятите

18.05.2016
Снимка 1

 

 

Четете НОП на роботите си!

 

За първи път тази пролет няма да има нов брой на

списание НО ПОЕЗИЯ.

 

Това не е край, а опит за ново начало! 

 

 

Нека да припомня, че до 13 септември 2016  за бр. 7 на НО ПОЕЗИЯ очакваме стихотворения и есета, нагазващи решително в следните области:

 

  • Техника (машини, инструменти, зъбчати колела, хидравлика, чипове, джаджи, апликации и подобни) // също и: изкуствен интелект, етика и роботика; също и: техники на писане, сръчно писане, машинна поезия...
  • Занаят (правене, можете, работилница, ръчна работа, зимнина и подобни)

 

 

Моля, изпращайте до 10 стихотворения за един брой. Нека всички текстове да бъдат в един файл. Не забравяйте да приложите кратка биографична бележка и имейл за обратна връзка. Изпращайте всичко на: [email protected]

 

Текстовете, които предпочитаме да публикуваме в списанието, трябва да са авторски. При преводни статии е необходимо съгласието на автора и на изданието, в което те са били първоначално публикувани. Същото важи и за преводна поезия. Ценим честните практики и отношения.

 

Благодаря ви са желанието да подкрепите списанието с ваши текстове, идеи и предложения. 

 

Актуалният брой 6 с >поезия в проза<, този с корицата в храбра маджента, е на все още на пътя към своите читатели; намира се в книжарниците или може да се поръча директно от нас. Че това е един умен и сърцат брой, за мен е без съмнение – там и точно там са градините на отдадения градинар на словото, който полива мъртви храсти (по Александра Христова). Прочетохте ли го вече? Какви са вашите коментари? 

 

 

И ОЩЕ:

 

На сайта на НОП – репортаж от мартенското Абсурдистко парти на списанието: https://nopoezia.com/2016/03/14/partynop/

 

В "RE:" можете да четете всичко извън книжното списание: https://nopoezia.com/re/

 

 

В приложения файл: Емилия Крумова, Love Pills, порцелан и синтетика, гал. Резонанс, фото: Христина Мирчева

 

 

Информация: Петя Хайнрих, Но поезия

 

 

 


 
© Диаскоп