С филма "Чуй" на Диана Иванова се закрива изложбата "Форми на съпротива (1944-1985) в СГХГ

С прожекцията на филма "Чуй" ще бъде закрита изложбата

"Форми на съпротива (1944 – 1985)"

 26 май от 18.00 в Софийската градска художествена галерия.

След прожекцията ще се състои среща –разговор с  журналистката Диана Иванова, сценарист и режисьор на филма, която пристига специално от Германия за събитието.

Филмът представя забравената история на радио Свободна Европа – създадено от САЩ в Западна Германия и смятано за един от най-опасните врагове на комунистическа България. Защо радио Свободна Европа толкова опасно и какво го превръща в легенда за няколко поколения българи?

 "Чуй" е филм, в който за първи път звучат една до друга различни истини за радио Свободна Европа – на слушатели, журналисти, служители на Държавна сигурност, агенти, американски директори. Филм, който заедно с тези истини показва непознати досега архиви – на официалната българска и американска пропаганда и на Държавна . Резултатът? Една нова и непозната България преди падането на която чуваме и виждаме за първи път.

Анотация

Къде е истината, когато всичко е пропаганда? Чуй дава неочаквани отговори на този стар, но винаги актуален въпрос. Филмът представя забравената история на радио Свободна Европа – създаден от САЩ в Западна Германия и смятано за един от най-опасните врагове на комунистическа България.

Защо радио Свободна Европа е толкова опасно и какво го превръща в легенда за няколко поколения българи? ЧУЙ е филм, в който за първи път звучат една до друга различни истини за радио Свободна Европа – на слушатели, журналисти, служители на Държавна сигурност, агенти, американски директори. Филм, който заедно с тези истини показва непознати досега архиви – на официалната българска и американска пропаганда и на Държавна сигурност. Резултатът? Една нова и непозната България преди падането на комунизма, която чуваме и виждаме за първи път.

Синопсис

Черен фон. Глас на човек, който се обажда по радиото. Пращене. Човекът казва, че след това интервю ще бъде изтезаван. Чувате ли ме. Чувам ви, чувам, казва журналистката.

Така започва филмът "Чуй" от 1989-а година и от задъханите интервюта пред радио Свободна Европа на изселените по това време от домовете им български турци, за да ни върне към историята със създаването на радиото от САЩ в Мюнхен през 1951-а година през очите на един от първите останали живи свидетели на това време – Любен Мутафов, после да ни отведе отново в спомените на жена от Русе, за която радиото е най-важното в момичешките й години, за да премине през още факти, истории и да спре отново в 1989-а година. В това редуване на факти, емоции, истории, се появява и един голям въпрос – тайните служби.

Защо САЩ дълги години скриват факта, че радиото е създадено с пари на ЦРУ? Един от шефовете на сигурността, Ричард Къмингс, разказва своите версии за това. А как българските тайни служби се отнасят към радиото? Двама бивши служители на ДС, Атанас Кременлиев и Бончо Асенов, говорят за първи път за активните мероприятия, организирани срещу радиото. Каква е истината за Владимир Костов, офицер от ДС, който напуска ДС и страната и става един от най-популярните журналисти в радиото?

"Чуй" дава възможност на зрителя да чуе и види много субективни истини, да чуе и види архивни филми, стояли досега заключени или неизследвани – в българската телевизия и Комисията по досиетата, да чуе забравени радиоинтервюта. Резултатът? Една нова и непозната България преди падането на комунизма, която чуваме и виждаме за първи път.

ДИАНА ИВАНОВА ОТГОВАРЯ

Как се роди идеята за този филм?

Идеята се роди така – след като стана ясно, че моят колега от Свободна Европа Георги Коритаров е бил агент на ДС, аз сериозно се замислих за своята биография. Дотогава не смятах, че между мен и ДС има нещо общо, ДС ми се струваше като далечна планина, незасенчила по никакъв начин моя живот. С казуса Коритаров се появи обаче въпросът – когато един от най-добрите журналисти се окаже агент на ДС, какво означава това за останалите, работили с него, включително и за мен? Така започнах да чета за първи път в комисията по досиетата – досието на радио Свободна Европа. Четях доста безразборно, хаотично, това беше 2008–2009 година. Още не знаех какво търся.

Защо спираш разказа през 1989-а година?

Това решение се роди някъде по средата на филма, до голяма степен заради материала, който намерих като архив, това, което казвам. Но има и друго – 1989-а бележи края на една епоха, спира заглушаването, пътуванията стават възможни, физически светът се променя.

Макар Свободна Европа да продължава да съществува до 2004-а година и да има много силен ефект, особено през 90-те. Но именно 1989, която е година на множество трагични събития в България, ни помага да видим днес, от дистанция, колко травматично (невидимо травматично за повечето от нас) е започнал нашият преход. Това, което можем да направим, е да чуем днес.

Документален филм, 76 мин., HD, стерео

С участието на

Лиди я Стефанова, Ваня Жекова | Нери Терзиева | Ричард Къмингс | Атанас Кременлиев, Владимир Костов | Любен Мутафов | Бончо Асенов | Желю Желев

Сценарист и режисьор ДИАНА ИВАНОВА | оператор СВЕТЛА НЕЙКОВА | композитор ПЕТЪР ДУНДАКОВ | монтаж СВЕТЛА НЕЙКОВА |

Звук ИВАН АНДРЕЕВ | звукова постпродукция Александ ър Симеонов | директор продукция Юли я Добрева | Асистент режисьор Майя Захариева | координатор Красимира Георгиева | графично оформление надписи Росица Ралева и Иван Богданов | колорист Тодор Тодоров | продуцент АЛБЕНА КОВАЧЕВА

Една продукция на АКТИНК с подкрепата на

ИА „НАЦИОНАЛНИЯ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР“ | копродуценти БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ | ФИЛМОВА СТУДИЯ „ВРЕМЕ“ | КОВЕКС | ПИК АУДИО | ФИЛМ РЕНТАЛ и БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО

© 2014

Информация: Петър Димов, СГХГ 

© Христина Мирчева