Георги Чепилев: "Деветият вал" и съвременните комикси

30.05.2016
Снимка 1

Тайният ключ на комикс изкуството - паралелизъм и хармония между техническо и духовно послание.

 

Пътят от рисунката към буквата, както и същността на комикс изкуството, не може да се разбере без да се познават средствата за писане.

В най-древната епоха, когато се е пишело малко и предимно чрез изсичане върху каменна основа, се забелязват само прости линии-щрихи. Няма съмнение, че при подобен маниер на изписване, по-лесно се чертаят правите линии, отколкото извитите и кръгли контури.  В името на бързината затова се и появяват опростените стилизации с отказ от кръглите линии. Тези толкова прости рисунъчни знаци при глинените плочки на древните шумери, вавилонската и асирийска клинопис започват да се съединяват в различни комбинации, когато писарите желаели да изразят не конкретни предмети, а нови абстрактни понятия. Така от съединението на знаците за „уста” и за „хляб” се образувала думата „ям”, от знаците за „жена” и „рокля” – „госпожа” и т.н.

С течение на времето писмеността получава все по-голямо разпространение и дори започва да обслужва нуждите от всекидневния живот. Постепенно изчезват камъкът и резецът и започват своите победоносни шествия глинената табличка и тръстиковият писец. Това изобретение отбелязва нов етап в спиралообразната линия на образната повествувателност в безкрайния път на усъвършенстване. Започнало развитие от материалното към все по-духовното, от архитектурата на камъка до писмеността и музиката, до победата на пространството и времето чрез артериите на Интернет (виж статията „Музиката в комикса” от „Пловдивски университетски вестник” 11.02.1989 г.).

Първата българска теоретична статия за комикс изкуството „Изкуство ли е комиксът” започва със следното пояснение: „Що се отнася до историята на комиксите, то тя започва с онова, което историята на проблема за времето в изобразителното изкуство ни представя: египетските стенописи и релефи, асирийските и шумерските статуи; в гръцкото изкуство това са архаическият релеф и вазовата живопис, а по-късно – фресковите цикли, житийните икони, многометровите свитъци в Китай и Япония, законите на Тинторето и Домие за движението... Разбира се, окончателният прелом е в края на 19 и началото на 20 век, когато на репродукционните възможности на полиграфията започва да влияе киното. То помогна да се формира особен тип динамично сюжетно зрително повествувание, което е вече комиксът в съвременния си вид” ( Г. Чепилев, в-к „Комсомолска искра”30.11.1987 г). 

А в статията за комикс изкуството от юбилеен лист „Диаскоп”  (1991 г., на „Пловдивско университетско издателство”, тираж 4000) се прави  следното уточнение: „ Известно е, че графиката, много повече отколкото живописта, благоприятства за отразяване на времето. В края на 19 век повествувателното начало в изобразителното изкуство се проявява  с небивала сила... Ето как е станало това: умението да се хване и изостри характерното, да се отхвърли всичко излишно, вече съдържа в себе си принципа на композицията на крупния план. Вътрешната логика на развитието на този принцип тласнала художниците от отделните рисунки към рисуваните поредици, към сериите”.

Уточнение на уточнението е, че битовата скица, изобразяваща живота и модата, се оказва най-бързото и най-евтиното средство за рисуваните серии. Защото животът е характерен с ежедневната си метаморфоза и бързо движение, което налага на комикс художника бързо изпълнение. Ако ли творбата не е съобразена с това изискване, се получава противоречие и фалш.

В статията „Комикси, комикси” ( в-к „Комсомолска искра” бр.3 от 18 януари 1988 г.) се изяснява, че „родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерий: според техниката на реализация, според сюжетно-идейния подход и според предназначението и целта. Делението според техника на реализация също има свои разновидности: графична и фотографска.”

От философията на фотографското изкуство е ясно, че заснемането става бързо, едномоментно, което не противоречи на комикс изкуството. В същата статия относно този факт се казва следното: „Технически усъвършенстваната форма на комиксите са фотокомиксите. При тях намесата на автора е по-различна от тази на художника – използва се режисурата.”

Така още през средата на 80-те г. в българската теория за комикс изкуството е обърнато внимание, че всички техники, изискващи бавно изпълнение, напр. имитиращи живопис или циркови плакати, могат успешно да се ползват само за корици на комикс творба. Разбира се, има комикси с най-различни материали за рисуване, не само рисунките с перо или снимки, но и с размит туш, молив, пастел, акварел и пр., но все характерни за скици материали.

Паралелизъм и хармония между техническото и духовното послание - това е тайната и ключът на комикс изкуството. Защото времето е проява или разкритие на живот, движение и дейност. Противоположност на тази проява е бездействието, покоят и смъртта. Обикновено времето се изчислява по живота на растителната природа, по дейността на живите същества, по движението на небесните светила. По мъртвия и неподвижен камък не могат да се изчислят нито дни, нито години, тъй като за мъртвото не съществува време. Времето е за живодейните, то е свързано с живота. По своята психофизическа природа човек е едно безспирно движение. Празно време, т.е. пълен застой в човешкото същество няма. Човечеството чрез гения си и техническите усъвършенствания побеждава все повече времето и пространството. Но то трябва да съумее да изгради над тази външна победа и вътрешна победа. Тогава шеметният технически успех ще бъде последван и от подем на човешкия дух, без което човечеството изнемогва и страда, търпи катастрофи и кризи. За никого не е тайна, че днешната световна цивилизация преживява остра криза поради нарушаване на хармонията в живота. Упоена от големите технически постижения, тя спира в сляпа стена, в безизходност.  Поради настъпилата умора и покруса не бива да се оставяме влачени към оня „девети вал”, както казват моряците – там, където е висшата точка към смъртта. Да пробудим съзнанието чрез идеали - но не фалшиви идеали, които довеждат до пълен фалит съвременната култура.

 


 

© Диаскоп