по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Неканени гости", български комикс от 1932 г.

01.06.2016
Снимка 1

Организацията на времето в комикса винаги и неизбежно се постига чрез разчленение - отделните композиции имат известно разграничение, постигнато чрез обкръжаващите или, да ги наречем, обрамчващи  полета. Времето по своята обширност се разчленява на отделни времена, обединяващи в себе си други времена. Историята в комикса се дели на периоди, всеки период също се разчленява. Границата на деление се отнася еднакво към двете части. Те са формални и предават движението като кинематографически метод, т.е. разчленяват цялото на отделни моменти. В комикс изкуството не е достатъчно времето да  бъде разложено на моменти, необходимо е те да се свържат в една редица с вътрешно единство. Така препятствията измерват или механична работа или  физически процес, или психофизическа работа. Повествованието се разпространява в определена посока и всеки кадър е точка на събитие.

В европейското изкуство тази линия-посока на времето се обозначава отляво надясно, което се обяснява със спецификата на нашата ориентация и с посоката на европейското писане. Има народи с писмености, чиято времева последователност е обратна. Но и в двата случая организиращи осеви линии са вертикалните. Тези вертикални елементи на скока разделят два съседни момента, лишават от непрекъснатостта и правят ритъм като с това оформят комикс времето.

Съществуват обаче комикс творби, чиито музикален ключ не е вертикално разграничаващата линия на времето, а с разположени и организирани кадри по единично във вертикален ред. Тук значение има посоката – издигане към царството на светлината, преодоляване силите на противодействие, освобождаване от тежест, притежаване на свръхчовешки възможности и пр., или влизане в света на тъмнината и т.н., т.е. периоди на време близки до "космически порядък". А монтираните кадри по хоризонтал  представят принадлежността към земното и индивидуалните действия на героя, тъй като хоризонтът е нулева степен спрямо вертикала, отлитащ на горе в небесата и копаещ към центъра на земята или ада.

Разчленението в комикса е условие за облекчен анализ и условие за облекчен синтез. Улесняването на синтеза се получава чрез  запълване и уплътняване на границата между кадрите. Има значение с какви шевове са обединени различните моменти от развиващото се събитие. Дали отнасящите се към различни времеви координати образи са споени твърдо или съвсем крехко или до известна степен са изтрити и се приближават до непрекъснатия поток. Колкото по-разкрасени са тези полета, толкова са по-видими и обратно – ако са изтрити, пейзажът става общ.

Както в предишни статии на "Диаскоп" се каза "в мечтите почти не става дума за разстояния, тъй като далечното се свързва с нашето местопребиваване". Затова, ако действителността не ни поставя никакви препятствия за преодоляване на разстояния, ние бихме осъзнавали отделните образи слято. В този случай вместо път ще има блуждаене и вместо мислене – хаос. Непрекъснато течащото еднородно време не е способно да даде ритъм. Ритъмът предполага пулсация – забавяне и ускорение. Течението заедно с времето се разбира в комикс изкуството като скорост. Т.е. ускорението е промяна на движението.

В комикса "Неканени гости", публикуван през 1932 г., драматичността е внушена чрез разграничаващи кадрите права математична линия, нямаща нищо общо с уплътнената плоскост и място за покой. Правата е пътят на най-бързото преместване от едно място на друго. Затова в комикса се посочва, че една двойка плъхове произвеждат годишно 860 наследника. Умът ни се смайва какви загуби причиняват безочливите плъхове на различните държави след като само един от тях годишно изяжда 37 кг. хляб. Ето защо е подета силна борба против злосторниците, заключава комиксът. 

 


 

© Диаскоп комикс