по заглавие   по съдържание

ИЗБОРДЖИИ: ВИСОКИЯТ, НИСКИЯТ, БАЙ ГАНЮ И КУЛТУРНИЯТ БОРЕЦ

19.04.2013
Снимка 1

Ако проследим живота веднага след Освобождението, ще видим, че много от освободените вече българи са се показали големи егоисти, а такива не липсват и сега. Как да се обяснят святите дела и резултати на борците за нашата църковна и политическа независимост и лошите инстинкти в освободена България? Защо често пъти както в миналото, така и сега – личните стремежи и домогвания доминират в обществените работи особено при избори?

Въпросът за изборите е интересен, защото при провеждането им има обилен материал,  от който човек може да направи различни разсъждения.

От тях се виждат много неща - и смешни и скръбни, достойни за опитното перо на някой добър художник на мисълта. Нима Алеко Константинов не ни даде безсмъртния образ на бай Ганю – „най-добрият изборджия”. Стига човек да е по-наблюдателен и днес ще намери някоя ганювщина при провеждането на избори и в тия, които подават бюлетините си. Защо? Защото не сме дорасли още да приложим правилно демократичния изборен принцип. А не сме дорасли за това, защото нямаме необходимото духовно и гражданско възпитание. Този капитален въпрос не трябва да се смесва с въпроса за политическото възпитание. Първият съдържа втория: граждански възпитаният човек има правилни понятия и отношения към обществото, училището и пр. А политическото възпитание се състои в това: да имаш правилно отношение и преценка за държавната политика. Партийното възпитание се дава в партийните клубове. Граждански възпитания човек е преди всичко – културен борец.

Народните избраници да не забравят само народа, това е важното. В предишни статии на "Диаскоп" се разгледаха подробно с погледа на комиксите  познати сцени от изборен ден. Това са множество хроникални подробности, свързани със събитията и реалната предизборна борба. Пиенето в името на привличане симпатията на избирателите, подкупът, самият фарс на изборите, съмнителният триумф - това са четирите основни действия. Следват подробностите: вербуване на гласове - цинична сделка сред красив пейзаж от България, съблазняващи кръчмари  с алкохол и обяд  и съблазнените фермер или обущар - въплъщение на нечиста политика, подкуп с пари от политик пред статуята на българския лъв, гласуването със случайно срязана композиция, дълбоки сенки в избирателната зала и оглупяли избиратели, човек без ръце или крака, болен старец носен на ръце за да пусне бюлетина, луд гражданин по пижама...

За тези неща се написа много в проучванията на изданието. Обаче сред архивите от стари български комикси се намери един различаващ се по мотиви комикс на същата изборна тема.

На езика на комикс изкуството е възможна характеристика на персонажите според поговорката: какъвто е ръстът, такава е и душата му. Става въпрос за една творба,  показваща изборен ден в едно село. Избирателите по инстинкт отбягват да гласуват за ниския. Той пък вдига скандали, заявява, че ще се оплаче, че това не са избори, а пародии: „ стадо овце,  изпълняващо волята и желанието на един сфинкс и слон – жесток тиранин...”  Целият този скандал само за това, защото не бил избран той. И за да го успокоят, откриват нова почетна служба и назначавайки го на поста,  ликвидират скандала. Комиксът завършва с поуката, че е препоръчително човек да не участва като кандидат на изборите, ако народът не го желае.

Автор: Георги ЧЕПИЛЕВ