по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Каквито хората, такава и културата"

08.06.2016
Снимка 1

Вие питате, ние отговаряме!

Беседа в комикс дружество "Диаскоп" (14.05.2016)

 

Почти всички сте напреднали  в технично отношение, рисувате прекрасно комикс кадрите, но съществуват и други сфери, не по-малко важни за усъвършенстване на комикс грамотността. Книги по езика на комикса или няма, или са основани само на технична база. Макар и нескромно, ще споделя: ето защо не се учудвам, че понякога се обръщат към мен да разкажа някои факти от комикс историята или да поясня по моя поглед един или друг принцип. Това е причината да съставя няколко беседи, които са отговори на ваши творчески въпроси, съмнения, недоумения в областта на любимото ни изкуство.

 

Въпрос:  Г-н  Петър Стефанов в книгата си „Българска детска литература” (под редакцията на г-н Вихрен Чернокожев) отбелязва, че „Звездица” (с редактор Н. Беловеждов) е едно от първите детски списания след Освобождението. Цитирам:„Още през първата половина на 20 век българските деца и юноши са последователно приобщавани към изобразителните възможности на жанра „разкази в картинки”. Подобен тип творби се публикуват например в „Звездица”...”. Какво е характерно за тези първи български комикси?

Отговор: . До колкото знам „Звездица” е първото детско списание и с цел да направя уточнение за други доказателства, потърсих бележките в същата книга, но за съжаление такива липсват в главата „Щрихи върху историята на българския комикс за деца през последния половин век”. Разбира се, не е задължително да има такива бележки, но щеше да бъде полезно да сравним събраното от нас с постиженията на учените. „Едно от първите детски списания след Освобождението” - може би авторът е имал предвид трите най-популярни за времето издания: „Звездица”, „Младина” и „Китка” (подреждам ги според тогавашната „класация”). Комикси от тези издания отдавна са разглеждани в публикации на „Диаскоп”, илюстрирани с репродукции на творбите.

Въпрос: Имало ли е конкуренция между тези издания?

Отговор: Ако се сравни „Младина” със „Звездица” ще се види тип и прототип. „Звездица” е малка книжка от две коли с леко детско съдържание, излизащо в 10 книжки годишно. Било е най-популярното българско детско списание и като съдържание, и  по художественост.  „Младина” е издание на дружество „Отец Паисий” и също публикува комикси. Но заради малкия си обем - само една печатна кола, по-късно увеличава формата, в списанието „Младина” се виждат чудатости: в някои от  комиксите, съдържащи само около 9 картинки (напр. като  „Теглото на  Лебеда” или „Коминочистец и зидар”) разказът абсурдно се разделя  със „следва”. Такова разделяне при месечно списание не би трябвало да се прави. След толкова чакане да се види какво ще стане, читателите не могат да схванат ясно смисъла и значението на творбата. Детското издание „Китка” е било трета в класацията по онова време.

До 1890 г. в България не се издава нито едно детско списание. След което започва другата крайност – изданията никнат като гъби.

Българските издатели и редактори осъзнали , че трябва да се облагородява детската душа, ако се желае България да има благородни граждани. За целта потърсили средства  (това предимно са разказите в картинки) да се създадат на децата повече невинни радости и удоволствия, защото по този начин се развива фантазията и сърцето. За конкуренция не зная как е било, но има много доказателства за копиране. За това казах тип и прототип. По онова време тези неща са често срещани. Например има поредица хумористически разкази „Братът на Бай Ганя Балкански”, но не са от Алеко Константинов. В същия род, ама не за Бай Ганю, а за брат му – Станя Балкански, който е нарисуван и като малко „по-интелигентен”. И днес често някой, за да покаже спокойствие, повтаря каквото говори събеседника или имитира движенията му, но за мен това е идиотска черта.

Въпрос: Кое издание трябва да приемем за първи български комикс: на Георги Данчов в „Таласъм” или тези от „Звездица” и „Младина”? 1890 година изглежда знакова за българския комикс.

Отговор: Чак толкоз прецизност не е необходима, не сме чейнч бюро да работим с цифрите след запетайките. „Звездица” и „Младина” са  предназначени за малките читатели, а изданието на Георги Данчов е за друга възрастова група от този факт следва да се прави уточнение на уточнението.

Въпрос: . Полезно е да се черпи поука от някогашните дни, за да се избегнат разочарования в сегашните. На какво могат да ни научат тези първи български комикс издания?

Отговор:  Изкуството за деца трябва да се остави не само на професионалисти, но и на достойни редактори, носещи отговорност за плодовете, които предлагат. Не бива да се гледа безкритично на това, което се поднася на децата, учениците или студентите. Необходимо е особено педагогическо знание. Да оставим настрана професионалните качества на рисунките, те са важни, но недостатъчни, все едно, че рисуваш с пръст по въздуха. Който е разглеждал старите класически български комикси, е забелязал, че някои комикси са поместени в рубриката „Народна приказка” (вж. Стоян Венев, Любен Зидаров). Това е направено заради морала на приказката.

Баща на периодичния печат у нас е Константин Фотинов, основател и редактор на първото българско списание „Любословие”. За първи път списанието се излиза през 1842 г., но редовно започва през 1844 и продължава две години. Въпреки множеството похвални отзиви, изданието просъществува само две години. Чудно е, че и толкова е живяло в оня мрак, безразличие към книгата, награмотността на народа, лошите съобщителни средства и неуредената българска печатница в Смирна. Съдържанието на излезлите книжки  от „Любословие” е най-различно. Най-много са статиите с морално и религиозно съдържание, заемащи половината от цялото. Освен тях е изпъстрено с много статии по история, география, естествените науки, хигиена, земеделие, търговия, има и художествен отдел, застъпена е и политика. Обърнете внимание каква е била целта на изданието:  Фотинов е искал да развие у своите съотечественици благородни чувства, човеколюбие, доброта, висок патриотизъм и демократични начал.

 Комиксите като рожба на живота са фактор, който влияе върху душата на обществото, било в отрицателен, било в положителен смисъл. От тези влияния възникват художествените течения, които или са в услуга на човека, или го обезличават. В нашите съвременни комикс издания, във века на сухата разсъдъчност обаче бие на очи една чувствителна празнота, останала от неразрешения или трудно разрешим въпрос: към какво призовават, на какво учат. Сякаш преобладават случайни, произволни и в дълбочината си неоправдани теми. Темата трябва  да е значима, дори необходима. Само по този начин се оправдава направата на творбата. Произволните теми са изкуствени и безплодни. Не искам да кажа, че творбите трябва да са с некадърна нравоучителна тенденция. Но да се оставят подобни въпроси без разрешение значи да се пречи на развитието и преуспяването на това изкуство.

Обществото се очовечавало чрез две успоредни въздействия: чрез живото слово (за по-ограничен кръг) и чрез писаното слово (за неограничен кръг). Разбира се, днес живото слово е с много повече от преди разширени простори: радиото, киното, телевизията, интернет. Но както в далечното минало, така и днес, книгата ( комиксът е част от науката за книгата, печатаното слово) може да се приеме за най-зрелия плод на човешкия дух. Книгата поема и пази мислите и чувствата, желанията и стремежите на отделната личност и ги предава на другите във всички времена и по всички краища на земята. В нея живеят ония, които отдавна са умрели, чрез нея говорят ония които се намират далеч от нас. Без азбуката и писмеността, без книгата науката и културата, на които се радваме, не биха били възможни. В културния развой на човечеството няма по-важен момент от този, в който на човек за първи път идва мисълта да изобрети обозначаването с видим знак на невидим звук. Например както особената писменост ронго-ронго  (говорещо, пеещо дърво), характерна за Великденския остров. Тя е на принципа на звуковия ребус – изображението на раковина означава „молитва”, защото двете думи на полинезийски звучат еднакво. Тази интересна форма на писане  (бустрофедон, но отдолу нагоре и с обръщане на всеки ред), не е разчетена до днес, защото е била прекъсната приемствеността. Именно заради нея Пол Гоген отива в Таити. Затова „Диаскоп” препоръчва строго пазене на българската традиция и усвояване от чужденците само на доброто, а не отрицателното и карикатурното. Възпитанието предхожда обученията. А сега у нас е обратно и това е причина за трудна податливост към културата. Не образованието, а възпитанието прави човека в истинския смисъл на думата човек. Ребусите винаги присъстват в сериозните комикс издания - както в старите български (вж. „Звездица”,”Младина”), така и в образцовите чуждестранни. С присъствието им се цели да бъде премислено началото на комикс изкуството, т.е. самия принцип. В днешните български издания липсват оригинални ребуси, като че ли нямаме такива интелигентни автори.

Само човекът е създаден за културно творчество, защото културата предполага не само техника, но и идеология. И ако се говори за криза в културата (криза и в комикс изкуството), това е, защото липсва цел в живота.

Каквито са хората, такава е и тяхната култура.

 


 

© Диаскоп