по заглавие   по съдържание

НОВИ КНИГИ: Божана Апостолова и "За теб"

29.08.2016
Снимка 1

 

"България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката "За теб", посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам.

Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете буквално ме затрупваха. Това са стихове за любовта и смъртта. Дано стигне до вас и поне вас да зарадвам!"

                                                                                       Божана Апостолова

 

 

Д О  Т Е Б  С Ъ М

Последна глътка въздух –
ето нà: изстива твоят свят
и всичко свършва.
След теб остава купчинка боклук
земята милостиво да прегърне.
След теб остава
на Вселената гласът
да се сниши в сърцето за последно.
…За да съм с теб
поне до вечността,
поне до нашата любов,
единствен покрив.

 

Л Ю Б О В Т А

Има неговото име.
Изричаш го.
Присвива те под лъжичката.
Трепериш.
Вече си на пръсти.
И се хвърляш в обятията 
ú.

Без да мислиш.

* * *
Въздухът ми тежи
повече от самотата.
Тръгвам.

 

Стихове от новата книга  на Божана Апостолова "За теб", 2016,  Издателство за поезия ДА

 

Другите за нея


Виолета Тончева: Самороден, скъпоценен поетичен къс. Красив и крещящ, болящ! Мигът, в който надмогваш непоносимото, земното. "Мигът, в който...Стихотворението идва. Вдишваш, издишваш, то идва. Записваш го. Ако не го направиш, си отива." Поклон, Божана! Наистина няма друга като теб!

Силвия Чолева: Книга за смъртта, която е около нас и в нас.

Йордан Велчев: Eдна книга за теб, който сме всички ние, но отдавна сме забравили това, книга отвъд предела, която връща значението на най-високото изкуство - познанието да се обичаме и да си казваме това непрекъснато, с разбирането, че смъртта наистина всеки миг може да превърне във вечна всяка наша раздяла, дори когато тя е за десет минути.

 

Снимка: Мая Любенова, Поетичен речитал на Божана Апостолова, 07 май 2015, Камерна зала на Драматичен театър, Пловдив

Колаж: © Диаскоп

 

Божана Апостолова в "Диаскоп":

Вълче време

 


 

© Христина Мирчева