по заглавие   по съдържание

Мая Кисьова: "Милост. Да играеш Ан Секстън"

01.09.2016
Снимка 1

Пиесата „Милост. Да играеш Ан Секстън“ е посветена на Линда Грей Секстън. Първородната дъщеря на поетесата, изпълнителен директор на нейното литературно наследство. Писател.

 

Всичко започна от едно спонтанно възклицание на Емилия Миразчийска в началото на 2013 г.: „Ти трябва да изиграеш Ан Секстън!“. Не знам точно какво я накара да мисли така. Периферно бях чувала за Ан Секстън. Прочетох преведените двадесет и шест стихотворения на български език, потърсих биографични данни за тази красива и малко страшна жена. Приятелката ми Албена Аврамова от Вашингтон бе така добра да ми донесе книгата-бестселър на Даян Мидлбрук „Ан Секстън: Биография“. Започнах в свободните си дни да чета и отбелязвам интересни според мен неща. Доста време ми беше нужно, за да спра да се притеснявам от нейната маниакална суицидност. Не беше лесно да намеря мотивация да търся подходяща гледна точка за конструиране на драматургичен материал. Дейвид Мамет е категоричен, че публиката идва в театъра, за да се развлича. Зрителят плаща входен билет и всеки, който претендира, че прави съвременен театър, трябва да има предвид, че ако няма публика, и най-добрата идея не струва нищо. В този смисъл – как да изиграеш персонаж-историческа личност-поетеса-самоубийца-пациент – и да забавляваш зрителите? На кое да заложиш – на скандалната биография, на диагнозата и съпричастието към всички психо-пациенти на всички времена, на болезнените спомени на децата на тази жена, която е наясно и страда, че не е в състояние да бъде добра майка? Случаят ме срещна с режисьора Калин Ангелов и актьора Нейтън Купър, споделих с тях първите си записки, те ме насърчиха, започнах да пиша драматургичен текст по техника „писане за конкретен актьор“.

Пиесата „Милост. Да играеш Ан Секстън” излиза съзнателно от документалната претенция. В нея става дума за моралния казус до каква степен една диагноза може да бъде трансформирана в изкуство. И до каква степен е етично да бъде споделена с публиката.

 

Коя е?

Мая Кисьова

Мая Кисьова е актриса с над 30 роли в театъра и киното, режисьор на няколко камерни спектакъла и драматург. Автор е на две стихосбирки: „39 спирки по пътя“ (Триада, 2003) и „Три луни“ (Изток Запад, 2008); на монографията „Исторически аспекти на релацията Актьор – Драматург“ (Изток Запад, 2009); на  театрално-критически текстове, събрани в сборника „Словесни репетиции“ (Изток Запад, 2008); на 11 пиеси  и на двуезично хайку. Носител е на много национални и международни награди за хайку, сред които II и III награда от Международния Kusamakura конкурс  в Япония (2014). Селектирана в ТОП 100 най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г. и нейни хайку са публикувани в антологията на българското хайку „Различна тишина“, на български и унгарски език със съставител Петър Чухов и преводач Дьорд Сонди, издадена от унгарското издателство Napkut Kiado, 2012. Публикувала е също „еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник“ (Скалино, 2013) и двуезичната книга с хайку „Майска утрин / May Morning“ (Изток Запад, 2014). Първата ѝ пиеса „Между ударите”, посветена на писателката Яна Язова, е номинирана в Друмеви театрални празници 2004, публикувана  в сборника „13 Фестивални пиеси“ и  играна в Чешки център София. На пиесата ѝ „Милост. Да играеш Ан Секстън“  е присъден плакет за драматургия в  Националния литературен конкурс  „Димитър Димов“ (2016).

 

Очаквайте думи за книгата от Светлана Дичева!

 

Още по темата в "Диаскоп":

Том Филипс: Послеслов

 

Снимки: изд. Скалино

 


 

© Христина Мирчева