по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Културни екскурзии"

02.09.2016
Снимка 1

Ако проникнем в личния, социалния и исторически живот, ще се убедим колко смесено и сложно същество е вътрешният човек, а така също и социалната душа на обществото. Ние сме печални свидетели на битие, в което царства заблудата и неволята. В какво време живеем?

Името  Вавилон е синоним на бъркотия и анархия и можем да твърдим, че днес фактическото състояние на нещата е „вавилонско”. Но нищо, което спъва правилното развитие, не е трайно. И изменяме формите с надежда, че с това ще открием разковничето на желаното благополучие. Умът ни се мъчи да изнамери такава форма, която да бъде задоволителна за всички, но във всяка форма съзира безброй недостатъци, които го карат да търси нова форма, без да постигне желаното единение. Недостатъкът се състои в това, че като се придържаме към логиката на ума, пренебрегваме логиката на живота, която въпреки видимата си парадоксалност, е много по-силна и неотразима. Има тайнствени и необясними пружини,  причина за движението напред. Логиката на ума за реформи и за правото на силния на деня се отличават с чудна последователност, но си остава само в границите на теоретическото умозаключение. А силата на гения се измерва не по умозрителните му заключения, а по практическото им приложение. Умозрителните заключения трябва да бъдат съобразни с логиката на живота, което се постига само от практическия разум, защото той е способен да открива истината. А при днешното силно и едностранчиво развитие на външната култура, не можем да не видим горчивия факт, че съвременното културно човечество е в опасност, изостава духовно за сметка на техниката и е тръгнало по надолен път. И днес, както преди два века, е нужен нов Паисий, който да извика ”О, неразумни и юроди българи, защо се срамите от своя бит, вяра, култура и обичаи, а сте тръгнали по чуждите такива!...” Чуждестранното по-ново ли е и по-културно ли е? Да! Защото виждаме, че държавите с голяма култура, с придобити нови най-модерни технически приспособления за живот, неотклонно подържат връзка със своите стари национални традиции. Не се срамуват да ги манифестират пред света, макар понякога да са много пикантни и модни, без да държат сметка за мнението на другите. Защото знаят, че тези традиции, колкото чудни и смешни да са за останалите, за тях са връзка с миналото, говорят за произхода на техния бит и ги свързват с новото, с бъдещето им. Ама ще кажете, може ли да се яви новият кмет с една проста селска национална носия при поемане на длъжността? Ами ако не ги е срам нека и гайдар доведат - национален свирач от далечното минало, шотландците и англичаните не го ли правят?

По местоположение Пловдив е рядко красив. Кацнал на поетични хълмове, гален от водите на историческата Марица, освежаван от тракийското поле и романтично украсен от брилянтни планини. Пловдив заслужено се нарича южната красавица и му се отрежда ролята на културен център. Наближава 2019 година! Какво се вижда на културния хоризонт в българското комикс изкуство? Какво трябва да ни води? В Европа има културни пространства, локално звучене, местни характеристики, местен акцент. Идеята на културните столици е, че историята иска пространства, за да се развие. Трябва като европейци да открием дали и къде бихме имали обща почва, върху която да тръгнем да изграждаме. Има някои грешки, които се предават от поколение на поколение, без да се подозира, че са грешки. Какво разбирате под определението хоризонт? Хоризонт е гръцка дума и първоначално е означавала окръжност, по-точно линия, обграждаща кръга. След това е преминала в смисъл на кръг, т.е. пространство, обграждано от окръжност. Линията на допиране на небето и земята в българския език се нарича небосклон, а небето, което покрива хоризонта като похлупак – небосвод. И тъй като движеща сила е мястото, ние трябва да предложим маршрут в културната екскурзия, трябва да започнем излъчване, чието послание да се разбере от приемащите.

Чрез една комикс екскурзия  може да  даде възможност почитателите от други региони и държави да се запознаят с пловдивския хоризонт. Тя ще помогне те да си създадат конкретна представа и асоциации с трайна следа в съзнанието им. Ето така трябва да започне след екскурзията културният диалог и финансовите инвестиции, защото, за да принадлежиш на дадено място, са необходими общи спомени.

Колкото повече се запознаваме с различни художествени произведения на различни народи, толкова повече проникваме в същността на ония идеи, над които и днес работи най-културната част от човечеството. По пътя към извора виждаме и местата, където светло са текли мисли, но после са били затъмнени. Затова всяко изкуство съдържа голяма поука. Една личност или едно събитие не е в състояние да направи епоха. Но то е в състояние да ни покаже какво отношение има то към миналото и каква роля играе в епохата си. То ни показва разнообразните пътеки, по които се е вървяло в борбата за съществуване към прогреса. В него се централизират всички причини, които са го създали, в него се отразяват всички стремежи, желания и идеали приготвени от предшествениците. Обаче в историческия развой на комикс изкуството произлизат и такива събития, които по своята важност оставят отпечатък и дават нова посока, друг период. Естествено е на такива важни явления и събития да се дава предпочитание, тъй като рязко определят характера на даден период. Като пристъпвате към изучаване на пловдивската комикс история, която ще бъде основа за събитията по случай „културна столица на Европа”, трябва да се опитате да покажете има ли и в нашата история естествено струпване на събитията, има ли отделни периоди, които ясно да определят развитието на „пловдивския идеал”.

Като първа задача трябва да се създаде табло-календар от словесен, цифров и илюстративен материал, посочващ в хронологичен ред важните събития, съществените заглавия и периодите на регионалното комикс развитие. Следващата беседа ще бъде „Измервания на пространството и времето”.

 

Още по темата в "Диаскоп":