по заглавие   по съдържание

Орлин Неделчев: ""Под игото" - Нов поглед към старата класика"

06.09.2016
Снимка 1

Специално за "Диаскоп"!

 

Арх. Орлин Неделчев превежда от френски комиксовата адаптация на Жак Наре на романа "Под игото".

Дружеството за девето изкуство в Русе върви уверено към осъществяването на идеята комиксът да бъде отпечатан и да стане достояние на широката българска публика.

 

Преди около година моят скъп приятел и сподвижник в колекционерството и теоретичното изследване на „деветото изкуство“ Стоян Стоянов- Комитски ми спомена, че в процеса на историческото си изследване на развитието на комикса в България е попаднал на любопитна статия в списание „Паралели“, издание на БТА, от 1970 год., в която един френски художник на име Жак Наре разказва в интервю пред нашия кореспондент в Париж, че е направил комиксова адаптация на романа „Под игото“ на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

Спомних си , че като дете и френскоговорящ (учил съм във френския лицей „Мютюелвил“ в гр. Тунис), татко купуваше от РЕП-а понякога единствения френски вестник продаван у нас по това време – ежедневника на Френската Компартия „Л’юманите“ и на страницата за култура имаше публикувани три комикс-ленти: едната за приключенията на Кучето Пиф, в комичен забавен стил и две „реалистични“, от които едната бе…“Под игото“.

Сега, толкова години по-късно, благодарение на неизтощимата енергия и заразителен ентусиазъм на Стоян, отидохме до къщата музей на Иван Вазов в гр. Сопот, срещнахме се с директора на музея г-н Филчев и той бе така любезен да откликне на нашата молба за заемане на всичките 136 запазени броя от вестника, които музеят съвсем педантично бе съхранил през годините. Само си представете как в продължение на близо шест месеца - от октомври 1969 до март 1970, читателите на този френски вестник и техните деца са се докосвали до нашата История! Целта на това посещение бе материалите да се сканират с висока резолюция в Русе, със съдействието на Окръжна Библиотека „Любен Каравелов“, да се обработят и подготвят за печат. В акцията по издаването са привлечени Фондация „Бистра и Галина“, както и Студентски съвет от Русенския университет „Ангел Кънчев“, които организираха благотворителна кампания за събиране на капачки за рециклиране и оттам за съфинансиране на проекта.

Трябва да подчертая, че бихме искали, след направата на превода от френски, с което съм се заел лично, това интересно и според нас прелюбопитно произведение да стане достояние на широката българска публика. Защо?

Първо, заради илюстрациите. Те са просто великолепни! Художникът си е направил труда да дойде в България за няколко седмици, да обиколи страната и по-специално местата, където се развива действието в романа – Калофер, Казанлък, Балкана, за да се потопи в онази типично нашенска атмосфера, с която е искал да запознае сънародниците си. Направил е ескизи, наброски от посетените локации. Опознал е и българина като особен типаж, балкански, различен от префинените европейци. Скоро ще видите резултата и горещо се надявам да го оцените по достойнство!

Второ, заради адаптацията на текста. Вероятно е ползвано френското издание на романа от 1957 год. в превод на Соня Пенчева, Стоян Цонев и Виолета Йонова. Всяка адаптация изисква неминуемо съкращаване на отделни пасажи от романа. Публиката ще прецени доколко и как се е справил френският автор. По наше мнение – съвсем достойно, като се има предвид какви адаптирани текстове на същия този роман се предлагат на учениците от наши издателства днес.

Трето, заради любопитството ни как точно френският читател е възприел историята по начина, по който е преразказана и илюстрирана. Как ли са изглеждали в очите на французина от 70-те години събитията от нашето Възраждане, с което толкова се гордеем. За това можем само да гадаем, тъй като не сме попаднали засега на свидетели от онова време.

Четвърто, заради езика. Френският преводач безспорно е трябвало да преодолее изключителните трудности при превода на този автентичен, „сочен“, звучен, но и неповторим български език, на който е написан романа. Като се заех със задачата на превода, си дадох сметка колко различно звучи текста на френски – някак си подредено, литературно, възпитано. Затова прибягнах до един прост прийом, за който Съдбата ми помогна това лято – в Бургас, в една антикварна книжарница попаднах на Третото издание на романа, под редакцията и с предговор на проф. Михаил Арнаудов. Издание от 1941 година! Със стария правопис, с онези живописни „Ъ“-та и „Ж“-та, които се четат другояче, но абсолютно автентичен текст, какъвто го е написал Дядо Вазов. И реших, че така и така нашето издание е предназначено за българската публика, в голяма степен за българския ученик, да използвам в превода словесни конструкции и архаизми, които и самият автор е използвал. Може би това ще спомогне на младия читател да залюби този текст и да посегне към големия том.

Засега съм успял да преведа около 30 % от материала, но винаги се връщам назад  и доработвам текста, така че до края на годината да бъде завършена тази част от работата.

Неколкократно съм писал писма до издателството на френския вестник с цел уреждане на авторските права. Получих отговор, че нашето запитване ще бъде предадено до отговорните лица и в най-скоро време ще ни бъде отговорено, но предполагам, че отговорът се бави заради летните отпуски.

Това не може да ни спре и се надяваме книгата да излезе и да изненада широката публика. Сигурен съм, че ще изненада и литературната критика, но нали това й е работата…

 

Арх. Орлин М. Неделчев
Франкофон, киноман и комикс-запалянко.
Русе, 31.08.2016 г.

 

Още по темата в "Диаскоп":

 


 

© Диаскоп