по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Един поглед към бъдещето на деветото изкуство"

13.09.2016
Снимка 1

Наскоро се появи съобщение в новините, че именитият автор на комикси Алън Мур се отегля от света на деветото изкуство. Ще продължи да създава странни комикси в кратките жанрове. Можем само да гадаем за истинската причина. За да отстъпи място? Или причината е кризата в съвременната култура. Или фактът, че всеки творец има граници, зад които е невъзможно да продължи.

 Комиксите от самото си зараждане се развиват в сферата на нисшата култура, удовлетворяват потребностите на масовото съзнание, създадени са за забавление, а не като изкуство.  В статии на „Диаскоп” подробно е разгледан въпросът в какви исторически условия и до кой момент тази тенденция може да бъде продуктивна. С времето ние ставаме все по-взискателни и комиксите също трябва да обогатяват постоянно своите възможности, за да не изглеждат наивни, остарели, ретро... Същността на проблема е в това, че над комикса действат духовните вихри на 21 век,  предстои му доста да порасне, а не едвам, едвам да се повдига на степента на масовото потребление.

Почвата за новото девето изкуство трябва да е подготвена не само в обществено-исторически, но и в естетически план. Удоволствието от комиксите често пъти  няма нищо общо с естетическата наслада.Така и задачата на българския комикс вече не е да разказва с картинки (те се превръщат в история), а да има стремеж да се преориентира естетически. Трябва това изкуство да изработи своята система на художествени средства.

Комиксите от края на 19 век изработиха всичките си прийоми, но бяха ограбени от киното, което с тяхна помощ стана изкуството на 20 век. Както е казано в интервюто „На земята ще останат само пет езика” във в-к „Марица” през 2008 г. – „Киното и комикса са два родствени феномена...” В една от моите статии за изкуството на комиксите е направено следното разделение на видове:

1.     Механични комикси (изискващи специална техника)

2.     Таблични (разделящи се на два подвида: неподвижни и подвижни)

3.     Аналитични (които са с подчертано математично отношение и на теоретична основа)

Тази класификация може да се счита за основна, а във всяка група е възможно деление по друг признак. Защото решенията на разнообразни хронологични задачи имат многовековна история и са известни най-различни системи, но важното е да се класифицират по-главните от тях.

 А от това разделение се вижда, че историята на кино изкуството е тясно свързана с комиксите, защото се ражда от така наречените механични комикси.

В първата българска статия за деветото изкуство ( „Изкуство ли е комиксът” от 1987 г.) се отразява реванша на киното към своя родител и става една от причините за формиране на комикса в съвременния си вид. Обаче това влияние бе чуждо и повърхностно, тъй като техническото  или механичното развитие на комиксите не е приоритет в спецификата на новото девето изкуство. Затова то остана в сферата на забавленията и не можа цял век да влезе в храма на музите.

Днес специалистите говорят за смъртта на естетиката, за края на изкуството, за кризата в културата. А киното беше най-важното (наред със самолета), докато не се появиха телевизията и компютърът. Те също са образ, но вече пренесен в дома. Ние държим в ръцете си телефон с интернет  с потоп от „иконки” и цял свят с различни мнения и идеали. Нашето време е болно от картинна епидемия и лекарството е новото девето изкуство.  На времето Хайне при едно свое пътуване казал на граничарите, които ровели из куфарите му, за да открият нещо подозрително: "Та аз всичко нося в главата си!"

Докато мисълта е в главата на човека, той е свободен да си представя и да иска каквото си ще. Тогава в главата има само една преграда – нормалният разум. Но когато мисълта се изразява на вън и става достояние на другите, това е съвсем друго нещо. В този случай понятието „свобода” е по-определено и пред него се изпречват доста прегради. В обществото никой не може и не бива нито да казва, нито да върши прищевки. Това „не бива” може би стеснява прищевките и своеволията на този или онзи, но стесняването е необходимо за обществената отговорност. Сега има голяма необходимост добре да се изясни  това противоречие: какво е свобода и към какво ни задължава. В това отношение има много неясноти и твърде объркани схващания.

През 1931 г. у нас е публикуван  комикса „От тояжката до джебния часовник”. От него става ясно, че първобитният човек не е знаел какво е „време”. Когато човекът започнал да добива представа за времето и да го цени, той изнамерил средства да го измерва. Но за измерването на дължина или пространство си служим с метър или друга мярка. Обаче измерването на времето е нещо произволно. Защото времето не е просто нещо, затова имаме звездно време, слънчево време, местно време и дори субективното му възприятие.

Зрителното пространство е неограничено и безкрайно, човешкият поглед блуждае, за да обхване цялостното пространство. Но ако насочим поглед към определена точка, зрителното поле се ограничава във формата на кръг. Вижда се до определени граници и всичко излишно се отсича. Това са и първите стъпки на скалните художници, както се каза в статията „Скалните рисунки”(„Диаскоп” 2008 г.):” Чрез обрамчване в кръг на симултанната композиция, се представя родствена връзка”. Опит да се онагледи една абстрактна тема. Но този метод е ограничен, защото пътят от абстрактната мисъл до образа е прекалено директен. Две съдържателни плоскости се поставят една до друга и са свързани само смислово, което не е художествено. Деветото изкуство, изкуството на новото време, трябва да има не само идеен, но и формален смисъл. Днес нещата, които ме интересуват, които са важни за мен, към които съм привързан, са психологически по-близко до мен. В началото на своето развитие кино изкуството трябваше да надмогне предубежденията на зрителя към крупния план. Дълго време ползваше предтекст: лупа, далекоглед, ключалка и др, през които да се гледа. Но само чрез такива едри изображения не могат да се разказват необходимите на съвремието истории, затова днес най-модерно се възприемат рекламите и музикалните клипове. Обаче съществува наука, която свързва старото разбиране от времето на дивака и новото психологично виждане на съвременния човек, и ги превръща във важен естетически фактор. Особен художествен способ, даващ възможност да се установят тесни отношения между съвременния зрител и съдържанието.

(следва)

Бел. на автора: Продълженията от поредицата  статии по темата няма да бъдат публикувани в интернет, защото съдържат „ноу-хау”информация, необходима за комикс проявите през 2019 г. в гр. Пловдив.

 

На илюстрациите - класически български комикси:

1. „Пътят-къс, улиците-широки”

2.”Иванчо се жени”

3.”Предизборна изненада”

4.”Под микроскопа”

 


 

© Диаскоп