по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Психологически комикс етюд на тема "Силата идва с единодушието""

24.09.2016
Снимка 1

Има един български комикс, който се казва „Шуми Марица”. Бих искал да поговоря за него, защото е нарисуван от Трендафилчо. Малкото дете, оставено на свобода да твори, без да познава творчеството на Пикасо, ни представя кубистичен комикс. Рисунките в комикса му не притежават силна пространственост. Последователно подредените хоризонтално кадри въздействат с нематериалния си характер и в това положение са много по-високо художествено, отколкото неестественото редуване на реални пространства в комиксите, наподобаващи циркови плакати. Ето защо съпоставянето на материални предмети при Трендафилчо дават не обикновена информация и разказ, а психологическо произведение с послание. Авторът е може би на 4 или 9 години, но успява да създаде смисъл в своята поредица от картинки, подобно на думите и ритмите в поезията. Защото в стиха думата променя смисъла и стойността си от мястото, което заема, а при Трендафилчо - от пространственото място във фразата на комикса.

Вие знаете, че Пикасо и кубистите унищожават анекдота, т.е. повествованието в живописта. От комикса „Шуми Марица” могат да се извлече интересна представа за света. При съчетанието на йероглифите, напр. рисунка на вода + изображение на око = на глагола плача, а водата е образ на народа. Значи от два материални предмета се получава идея за глагол или някаква абстрактна мисъл. Но съчетаването на картините при Трендафилчо е, както се каза, организирана реч и както многоточието в поезията, така и при тази визуална поезия от празните полета на рисунката предметите приемат различен смисъл. Пикасо в кубизма не се интересува от анатомията, затова и в комиксите няма значение виртуозното рисуване, а резултатът от съвкупността на предметите и тяхното послание.

Комиксът е по стихотворението на Вазов:

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим!
 

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим!

 

В лентата  виждаме  две теми. В първото изображение  темата е„водата”. Нарисувана от Трендафилчо бурна, мътна и просторна. Водатата е образ на народа. Говори р. Марица, но нейният говор е студен и не утешава. Защо се питаме? Малкият български художник ни отговаря, като не ни представя очакваното от иероглифната писменост „Око”, но плачеща със сълзи вдовица. Т.е. показва ни веднага действието което очаквахме да отгатнем. И започва една еволюция на елементите, наподобаваща музиката. И в поредния кадър се вижда вдовицата, смъртно лежаща, а кръвта и „тече ли тече”, както се изразява гениалният Ботев. С тези 3 кадъра Трендафилчо превръща визуално р. Марица в символ на мъченическия възход на България. Сякаш е отсъдено на тази прекрасна река да бъде вечно тъжна. Скръбта и страданието са неин жребий и безмерна печал покрива чудния й лик. Ние пак се запитваме защо, тъй като в комикса се развиват две теми. Втората тема е приятелството. Първоначално - в сирачетата, държащи се за майка си  вдовицата и представени хаотично в нишка, намаляваща в дълбочината не само перспективно, но и по възрасти. Жената до прозореца като кръст и вратата, т.е. „под покрив” обозначава „очакване”.  И в последния четвърти кадър сирачетата на България са представени организирано размножени във воински  редици, обединени около своя генерал. И ето го отговорът на Трендафилчо: Защото много пъти през вековете р. Марица е видяла смутни дни. Изпитала лютите войни на траките срещу завоевателите,  помни бурните нашествия на племената от великото преселение на народите, помни бурни нашествия, и нейните води са обагрени  с човешка кръв от ожесточените битки през вековете. Река Марица в комикса се вълнува, плаче и въздиша, стене и ридае окървавена.

Поуката е следната: Нашият народ страда от един голям недостатък, който не само пречи да се проявят напълно неговите добри заложби, но често ни причинява нещастие. Българите имат склонност да не търпят силата на авторитета. Доверието им бързо се разколебава и се появява движение за разрушаване на йерархията. Тази особеност се забелязва във всеки исторически момент - в основата на умствения подем се забелязва скритата тенденция да се обезценява всяко дело. Комиксът изтъква, че този недостатък се дължи на слабо развитото у българина чувство на обществена дисциплина и нездравото му държавно съзнание. Най-вече на склонността му към прибързани заключения и самонадценяване. Страстта на българите към отхвърляне нормативната тежест на обществения живот и подронването на авторитети днес е вече съвсем в реда на нещата. Преживяваме даже и такова печално време, в което талантите на велики български творци също се отричат. Но не се ли поражда това недоволство от неоправданото доверие в тези, които са на върха на обществото? Подобни зловещи сенки затъмняват съзнанието на подрастващите и те не могат да постигнат единение. Разномислието е неизбежно, там където работят много умове. Това се дължи на нашата несъвършена умствена възприемчивост. Всеки разсъдлив ум изхожда от своята си гледна точка. Там, където се разсъждава със страст, гняв, очерняне без взаимно уважение, разномислията непременно водят към разногласие и раздор. Няма по-голямо зло от зловещия черен призрак на раздора. Той е бацилът на разложението, за разпада на семействата, обществени организации и държави. Силата идва с единодушието.

 


 

© Диаскоп