Петър Шукеров: "Поправка на една неточност относно реално живяла личност"

Разговор на Христина Мирчева с Петър Шукеров, един  от авторите на книгата "Земята гледа небето", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2015

Времето лети! Старото загива, за да отстъпи място на новото. Светът се видоизменя, забравя. Лесна ли е работата, свързана със спомени и краеведски изследвания?

В тях много често няма точно време на случване и е възможно едни действия на даден човек с едно име да се припишат на друг човек със същото име, но в друго време. При този вид народна памет чисто физическият носител на действието не е важен, а е важно самото действие и евентуалната „вечна“ поука от него, валидна във всяко време. Когато това обаче се запише веднъж от даден автор в дадена книга, то вече става цитируемо и едва ли не непоклатима истина за последващите читатели.

Разбирам, че повърхностни заключения трябва да се избягват. Но какво се прави, когато сведенията са оскъдни? Търсят ли се роднини, приближени и очевидци?

Когато започнахме работата по книгата „Земята гледа небето”, ще се учудите в колко храма местни „знаещи“ хора ни казаха, че иконите им са рисувани от Захари Зограф или най-малкото от негови ученици!  Объркване на имена и родни места напр. при зографите, както и тяхното разпознаване по иконите в храмовете е често срещано явление в краеведската литература.

Тогава се правят догадки и предположения, т.е. „умува се” чрез преглеждане на всичката налична информация. Заради събирането на още уточняващи сведения сме отправили  в книгата призив за споделяне на добронамерена критика, мнения и препоръки (в специално направена затова електронна поща). Но за година и половина от излизането на книгата се получиха само две писма.

Тази книга се отличава с богато съдържание. Разкажете ни от кухнята на науката, за сложността при оценяване на такъв разнообразен и обилен материал?

В много от краеведската литература се цитират обикновено няколко  първоизточници на данни (автори и книги), които се смятат за неизменни и истинни, само поради това, че са писани първи и вече няма кой да обори или потвърди случилото се. Такъв  е случаят и със зограф Щерю Теодориев от Ставруполи. Доскоро нямахме никакви сведения за него. Намерихме само при Георги Петканов данни за някакъв зограф Щерю в книгата му „Поглед в миналото на с.Соколовци”, 2005 г., Смолян. Само на едно място в тази книга авторът говори, че  извършител на една безчестна постъпка е Щерю от Пазарджик, (който бил изографисал стените в църквата на с. Соколовци през 1913 г.)  А единствената подписана и датирана икона в църквата е от Щерю Теодориев от Ставруполи. Това е иконата на Иисус Христос Пантократор, намираща се на архиерейския трон. Тя е с дарствен надпис от зографа и също от 1913 г. Обаче е по-късна от Царските икони, рисувани също от Щерю Теодориев. Предположихме, че може би иконата от 1913 да е от негово повторно пристигане в този край. Защото през това време започва работа в църквите в Устово (след приключването на Балканската и Междусъюзническата войни – 1912/13 г., когато Родопите са присъединени към Царство България). Решихме, че наличието на двама иконописци с името Щерю и то в един и същи храм в една и съща година не е вероятно. Затова и направихме извода, че авторът Георги Петканов е сбъркал града като е написал Пазарджик. Без да искаме да обидим автора Георги Петканов, ние сметнахме, че и при неговата информация има грешка. И я „изправихме” съпоставяйки  тези налични данни и смятайки от неговия текст за „сигурна” 1913 година. И написахме цялото име според единствената подписана икона в храма – Щерю Теодориев от Ставруполи. Обаче това прави зографа от Ставруполи извършител на безчестната постъпка описана от г-н Петканов за Щерю от Пазарджик. Явно тази подписана икона от 1913 г. е „виновна” за редица недоразумения. Обаче преди няколко дни отваряйки електронната поща за мнения и препоръки към книгата, останах приятно изненадан. Бяха ми изпратени четири писма с приложени документи и снимки за зограф Щерю Теодориев от Ставруполи. Доста размишлявах и се почуствах едва ли не съучастник в наклеветяването на един явно достоен човек (видно от изпратените материали). След откриването на тези веществени доказателства се запитвам, дали все пак не е имало двама Щерювци, но в различно време и по някакъв начин информацията на Георги Петканов да е отчасти верна (с изключение на годината, която ние взехме за твърдата истина и откъдето тръгнахме да свързваме Щерю Теодориев от Ставруполи с безчестното дело на Щерю от Пазарджик). Тъй като медальоните по стените на храма в с. Соколовци,  както сме писали в книгата, са от неизвестен зограф, но със сигурност са по-ранни от иконите на Щерю Теодориев. Значи възможно е  извършителя на посочената от Петканов постъпка (за посягане честта на мома, която след това се беси), да е неизвестен зограф. Но дали и някой зограф, дори и с друго име въобще го е извършил? Ето как започват да се раждат догадки и предположения. Доказателствата им  още повече осветляват историята на църковното изкуство в Родопите. В случая, това щеше да бъде невъзможно без изпратените ни критични бележки с доказателствените им документи за съмнение относно преписаната от нас на Щерю Теодориев постъпка. Чрез съвкупността от нашето подвеждане от текста на Георги Петканов (а както казах засега само в неговата книга е спомената тази трагична история  и не е ясно откъде е неговата информация) и споделените мисли и материали, и нашият отговор, става възможно да поправим една неточност относно една реално живяла личност. И да се изгради правдив образ, в случая  на уважавания от нас зограф Щерю Теодориев от Ставруполи, та в бъдеще да не се преповтаря папагалски от всеки следващ автор, работещ по темата, т.е. да се подведе като нас, просто защото няма налице достатъчно данни.

Ние се извинихме на роднините на Щерю Теодориев от Ставруполи за предизвиканите негативни емоции от нашата неточност в книгата ни „Земята гледа небето”(относно неговата личност). Авторите на книгата сме радостни от  запознанството с тях и най-вече за добронамереността помежду ни. Изказахме готовност за помощ и благоразположение за реализиране на благородно начинание, свързано с личността и творчеството на зограф Щерю Теодориев от Ставруполи.

Христина Мирчева: В заключение ще добавя - ако прекрасната роза има тръни и плодотворната нива не е лишена от плевели, то може ли човешко произведение да няма пропуски? Важна е навременната им поправка. Който не работи, не греши! Надявам се, читателите ще се замислят за стръмната пътека на вашата благородна професия.

Снимки от личните архиви на наследниците:

Още по темата в "Диаскоп":
 

• Из семейните архиви: "Зограф Щерю Теодориев от Ставруполи" 

© Диаскоп