по заглавие   по съдържание

Христина Панджаридис: "Романите на Андрея Илиев - харакири на съвремието"

16.10.2016
Снимка 1

 

Христина Панджаридис за романите на Андрея Илиев "Когато един мъж е на колене" и "Да събудиш динозавър", ИК "Унискорп", 2016

 

Студеният читател скоропостижно забравя и е неблагодарен. Безразличният няма любими автори и не препрочита книгите.

Андрея Илиев пише силно, надъхано, образно, със свой стил, запомнящо се. Авторът заковава всяка думи точно както си представяш, че го прави писателят, който обича работата си, изпипва прецизно сюжета и характерите на героите, уважава читателите си. Яко, грабващо писане. Нокаутиращо те с бързината на сюжетните връзки. Без лениво полягане край рекички или на полянки. Думите му са път към планина. Привличат. Натежават в съзнанието ти, отмествайки малките ти ежедневни проблемчета. Затрупват те.

Двата романа, събрани в книгата на издателство "Унискорп" се допълват. Не искам и да знам емоционално коректно ли е да се възхищавам от написаното и дали ще разваля настроението на някого. Стойностните творби са родени, за да стигнат до хората, до търсещите хубави книги.

Болка - не хленч, мъка - не отчаяние, умора - но не до отказване, спират дъха по страниците на двата романа. "Да събудиш динозавър", второ преработено издание, е ода и реквием за отмъщението. Откъде започва и как помита. Как отмъщението размива границите на човечността и превръща човекът в същество, пълно с жестокост.

"Когато един мъж е на колене", трето допълнено и преработено издание, е роман за оцеляването, за избора да живееш или умреш, за изборите – прибързани, достойни и невъзможни понякога. Как да продължаваш, ако те мачкат, как да не умъртвиш надеждата пред очите на детето си. Авторът се движи по режещата граница на съзидание и разпадане, и превесът е в разпада. Той хваща една тема и я оглежда от всички страни, разнищва я докрай. Писателят владее не само сюжета, но и езика, на който пише. И в двата романа в центъра е съдбата на едно момче. Отвлечено. Болно. Историите на пръв поглед изглеждат лични, но съдбата на отделното семейство се сблъсква с изродената обществена система и фалираните за обикновените хора закони. Ако си нормален, средно-статистически гражданин, не сив и прекопиран от милиони други копия на документи за самоличност, никакъв изход. Тези с парите те смачкват. По избор е единствено съдържанието на предсмъртната ти молитва.

Образите на главните герои Иван Петров – Таралежа в “Когато един мъж е на колене” и Деков в “Да събудиш динозавър” са близки като характери и чувствителност. Но не се близнаци. Героят в “Когато един мъж е на колене” е разгърнат образ на мъж, единственият родител на Иван. Баща, който обича детето си, изкарва пари, лута се в изнамирането на варианти за оцеляване между нашето нямане и чуждото имане, убива за пари, убива, за да излекува момчето си.  Иван Петров – Таралежа не е нито ангел, нито дявол. Нито е на страната на бялото, нито на черното. Той е родител, оставен да се оправя сам, без много възможности за мърдане. Метаморфозата на героя от луда глава, бивш военен парашутист в готов да преобърне света за детето си, е постигната с точните изречения, изповедният тон, динамиката, изразителната пряка реч, владеенето на езика. Липсват езиковите клишета, има изпипан, прецизен текст и емоционални внушения. Заключения, от които главата ти може да побелее.

 "За мен България – това е синът ми. Но за други  се оказва, че синът ми – това не е България..... Майната ти тогава, Българийо... "

Симпатичен с непримиримостта си да работи и да вярва, че ще набави необходимата сума за курса на лечение на болния от левкемия син, наскърбен от пукнатините в отношенията на част от лекарския персонал в клиниката и от статистиката за излекувани и неизлекувани пациенти, мечтаещ за обич и спокойствие до хлътване в най-неподходящата жена, проститутката Рени. Какво му остава на лашкания от обстоятелствата и обществените промени? Да го надупчат от куршуми и докато се издига над земята да си представя как детето му се спасява. Много малко ли е?

Защо книгата с включените два романа си струва да бъде прочетена? Заради честната позиция на автора и нешикалкавенето, за искреното му отношение към реалността /след години по тези текстове ще се учи историята на прехода  ни след 1989/, заради надскачането на чистото криминале и превръщането му в разрез на българското общество. Няма погалване на проблемите с перце, а “право куме в очите”.

Романите не са единствено криминална проза, получила литературни награди. “Когато един мъж е на колене” е носител на наградата на Българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти за най-добра криминална загадка /2007/ и наградата “Димитър Димов” за роман 2016. Романът “Да събудиш Динозавър” е номинирана за наградата “Хеликон” – 2008.

Романите са черни хроники на съвремието, харакири на нашето време, но въпреки мътилката и кръвта, надлъгването и омразата, авторът е запазил частица оптимизъм. Не за да ни баламосва и да очакваме следващите му книги, не и за да не прекалим със сълзите, а за да съхрани човещината ни, предпоследен опит да осъзнаем, че животът е дар, не наказание, не поръчково убийство.

 Дай, Боже, на нас, четящите, повече писатели като Андрея Илиев!

Двата романа "Когато един мъж е на колене" и "Да събудиш динозавър" са остри като камъни, тежки като градушка, горещи като изгоряла гора от здрави дървета.

 Четете. Заслужава си. Българската проза е достойна за читателите си.

 

Откъс от романа "Когато един мъж е на колене" в "Диаскоп тук

 


 

© Христина Мирчева