В света на комиксите: Асен Кожухаров, Веселин Чакъров и "Четвърт безкрайност"

14.11.2016
Снимка 1

 

Мария Зозикова

Предговор към комикса "Четвърт безкрайност"

Изд. "Тера Балканика", Варна, ноември 2016

Сценарист: Асен Кожухаров

Художник: Веселин Чакъров

 

Днес ще се впуснем в едно вълнуващо пътешествие с двама известни варненски творци, с които на крилете на комикса и с техните космически герои ще покоряваме заедно звездните простори.

Но преди това – да се подготвим за пътя, който ни предстои...

Някои творби имат странна съдба: писано им е да чакат дълго, докато им дойде времето да изпълнят предназначението си. Може би когато идеята за тази книжка се е зараждала, ти, читателю, си бил още дете и си чакал с трепет новите приключения на Добромир. Не си и знаел, че неговият автор днес ще те изненада с нещо, писано от него по същото онова време. А може би още не си бил роден. Тогава сигурно по-късно, в училищна възраст, са ти купували книжките от поредицата за царе и войводи и не си предполагал, че художникът на много от тях след време ще те очарова със съвсем нов и непознат стил.

Дали е случайно, или не, но сценарият на „Четвърт безкрайност” е на четвърт век. Толкова е било нужно на една идея да достигне окончателната си реализация. Какво е четвърт безкрайност? Цяла безкрайност. А четвърт век? Понякога цял един творчески живот.

Тази история започва през далечната 1990 г. Комиксът „Четвърт безкрайност” по сценарий на Асен Кожухаров е публикуван във варненското сп. „Магика”. Художник тогава е Димитър Христозов, а рисунките са черно-бели. В онези времена на промени, когато списанията и вестниците излизаха в един-единствен брой, и „Магика” не прави изключение. Обещаното продължение на комикса така и не вижда бял свят. Но идеята продължава да вълнува автора на сценария. Малко по-късно, през 1993 г., по същия сюжет е издадена новела с друго название – „Любовта на Сколопендрата”. Промяната в заглавието не е случайна. В рисувания вариант основна е идеята за създаване на биопроцесор, извършващ четвърт безкрайност операции в секунда. В новелата вниманието е насочено към взаимоотношенията между отделните герои. Не зная какво щеше да бъде продължението на тази история, ако списанието не бе спряло да излиза. Защото тя, разказана в комикса и новелата, фактически е едно завършено произведение. Но продължение следва, само че в много по-различен план.

Тези изяви на автора остават почти неизвестни. А после минават цели 20 години, след което „Четвърт безкрайност” е рисувана още веднъж – от художника Веселин Чакъров. През 2012 г. той участва в изложба на комикси с нова, цветна версия по стария сценарий. Трябва да минат още няколко години до окончателното й завършване и представяне в настоящото издание. И тук май съдбата пак се е намесила, читателю, като те е изчакала да пораснеш, за да те пренесе от детските рисувани истории и любимите ти герои към нова среща с двамата автори, този път в съвместен комикс за възрастни. Сигурно затова си посегнал към тяхната книга, защото тези, които са израснали с комиксите, си остават запленени от магията им за цял живот. А също и авторите...

Това е прецедент в българската история на комикса: двама художници да създадат свои версии по един и същ сценарий, с интервал от две десетилетия. Какво по-голямо признание за качествата на сценария! Чрез погледа на художника той получава нов прочит, дава живот на друг комикс, съобразен с вкусовете на съвременното поколение и техническите възможности на новото време.

И тук се случва нещо интересно. Ако сравним двете версии, те са далеч една от друга не само във времето. Вероятно издадената в периода между тях новела е повлияла на художника В. Чакъров, защото неговата Хилда твърде много се различава от представената ни във версията на Д. Христозов. Нарисуваният от него образ явно носи чертите на героинята от новелата, наричана още Сколопендрата. Дори върху костюма на Хилда се появява изображение на сколопендра. В нея има много повече сексапил и усещане за фатална жена, способна да те привлече неустоимо и да те направи свой роб. И ти, читателю, няма да можеш да се предпазиш от опасния чар на тази дама. За това са се постарали и авторът, и художникът. Тя е основният образ, около който се върти цялото повествование, и двамата мъже, както ги е видял В. Чакъров, нарочно бледнеят пред нея. Като прибавим и цветната интерпретация, усещането става още по-осезаемо.

Това влияние на новелата продължава да действа и по-нататък, като измества фокуса на вниманието към междуличностните отношения и интимния свят на героите. За мен беше безкрайно интересно да проследя, как през годините вижданията на авторите са се променяли и развивали, за да намерят накрая точното решение; как се вживяват в проблемите на героите си, и май самите не усещат доколко са в плен на някои от тях.

Може да изглежда чудно, но на фона на жестокостите и убийствата аз видях преди всичко как любовта се промъква все повече в различните версии и варианти. И сценаристът, и художникът са вървели постепенно към нея в последните години, прибавяли са нови страници, допълвали са повествованието със сцени и диалози, които бележат развитието на отношенията между Хилда и Ел Ковери. Така самите постъпки на героите стават по-мотивирани и действията им на финала по-разбираеми. Идеята на автора на сценария е да покаже, че любовта може да промени и най-жестоката и безсърдечна жена, да я подтикне към добро в името на любимия. И художникът, който така вдъхновено и убедително я рисува в най-ужасна светлина, в края на повествованието ни представя една умиротворена и много по-човечна Хилда, самата тя като че ли учудена от промяната в себе си.

В резултат ние получаваме по-съвършен, по-мащабен и детайлен разказ в картини в сравнение с предишната версия.

Сигурна съм, че дори и неизкушеният в комикс изкуството ще намери нещо за себе си в тази книга. Тук има всичко за един добър комикс – динамика, екшън, интересни герои, фантазия, впечатляващо въплътени във форми и багри, плод на успешното сътрудничество между сценарист и художник.

И друга любов видях в тази книга: любовта на всеки от двамата творци към избраното изкуство, която очевидно не е угаснала с времето и възрастта, а житейските превратности не са успели да я помрачат. Тя е движела не само мисълта и ръката им, но им е вдъхвала сили, вяра и търпение, за да осъществят замисъла си. А нещо, направено с много любов, винаги очарова, защото с любовта човек влага и душата си.

Сега вече ти е ясно, читателю, какво се крие между страниците на тази малка книжка, с която завършва дългият път на идеята за четвърт безкрайност, равен на четвърт век.

Чрез нея авторите подаряват и на нас частица безкрайност – от безкрайността на творческия процес и човешкото въображение, частица от себе си.

Написах това с мъничко завист и съжаление, че съм от друг град – защото всичко в тази книга носи марката MADE IN VARNA, но с много топли чувства и с пожелание да бъде благословено начинанието на тези пораснали момчета, които са ни приготвили на следващите страници чудесно изживяване в безкрайните пространства на комикс изкуството. Да тръгваме натам!

Мария Зозикова

 

Публикува се със съдействието на авторите!

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics