по заглавие   по съдържание

ДЕНОНОЩИЯ

26.04.2013
Снимка 1

В рубриката "Пловдивски поети и писатели":

Разказ от Олеся Николова из книгата "Денонощия", предстоящо издание

 

Добър ден!

Тъжно ми е. Болен съм от онази тиха тъга, чрез която мога само да съзерцавам.

Добър ден!

Добър от онези мрачни дни, в които мога само да се вглъбявам.

Добър ден!

От онези дни, в които небето е ниско над челото, тротоарите са „божествено сиви”, а улиците катранено черни.

Уморен съм от болестта си,  наречена тъга.

Tолкова съм безсилен, че дори в агресия не мога да я превърна.

За всичко това е виновна телевизията.

Онзи ден, подтикнат от високата температура на отчаянието, си купих тeниска с надпис: „Kill your TV” - нямаха на български. Вече почти няма на български, езикът ни е “беден”, използваме чуждици.

Облякох я веднага, като че ли цял живот съм копнял за тази дреха.

Отчаян, черен и тъжен, облечен в тениска с послание.

Прибрах се в къщи с надеждата да приключа по-бързо с убийството. Това трябваше да отприщи тъгата и да прогони вглъбяването.

Добър ден 25-ти кадър! 

Ето тук моят план се провали. Има нещо хитро в телевизията и този хитрец е 25-я кадър, който крещи подсъзнателно: „ ГЛЕДАЙ”.

Гледай и повръщай!

Гледай турски сериали, за да се поучиш, че след 500 години, нищо не си научил, нищо не си взел, нищо не си получил.

Равносметка, даваща да се разбере, че оправданието, че робството ни е направило такива, е невярно, неточно и глупаво.

Те хората били по-европейци от европейците, по-американци от американците и много по-одухотворени от будистите.

Че да бяха постояли повечко години, та белким и ние да вземем нещичко от тях - освен банята, разбира се.

Влизам да се изкъпя, защото от прекалено гледане се чувствам омърсен.  Подготовката за убийство е мръсна работа, но ме прави по-малко тъжен.

Облякъл наново тениската се изправям пред 25-я, който ми крещи: ”ГЛЕДАЙ”, но оттам ми се пули една „малка, сладка Бианка”.

Кой да им каже, че всичко малко е сладко, дори и крокодилите.

По-неприятното в случая е,  че тя е изкуствено руса. Страх да те хване.

Гледам и ми се повръща, защото поредната брюнетка под прикритие води двучасово предаване, в което най-често срещаната дума е „таковата”, а гостът ù не само я разбира, но дори ù отговаря с „онаковата“.

Добър ден!

Тъгата ми е тиха. Крещят ми: ”ГЛЕДАЙ”, а аз все по-отчаян разбирам, че повечето мъже са пикльовци, на които не им става и винаги са с пърхут, но пък при eстествения избор на лeкьосани жени, перманнетно неразположени, които винаги носят омекотители в чантите си, какво да се очаква.

Добър ден!

Искам да стана богат, но не съм достатъчно интелигентен, искам да участвам в Биг Брадър, но не съм достатъчно атрактивен, да въртя рулетка, но пък не съм достатъчно сръчен.

Гледам и повръщам, защото разбирам, че са възникнали нови неизвестни досега професии -“коач лайф”. Някой ще ме тренира как да изживея живота си. Някой щял да ми каже колко надълбоко съм пропаднал, провалил мечтите си и безвъзвратно остарял.

Мене ми не требе тренер, че да се разбере де съм.

Добър ден!

Какичка с неопределен произход, съмнително образование, но ясни сексуални принципи ме замерва как да се обличам. Тъгата ми е тиха, но тениската е черна, съшита грубо и с бели надписи.

Добър вечер!

Учат ме как се ходи на ресторант. Как да се държа и какво да си поръчам. Гледам и ми се повръща, защото най-изисканото място, на което съм бил, е местният локал, от чиято стена все още ме гледа Тодор Живков.

Добър вечер!

Убийството назрява, събирам сили, но утешението не идва с поредния филм, защото няма такъв. Само сериали, по 100, по 1000, по 10 000 епизода.

А имаше времена, в които навярно и да съм бил млад, когато с две серийки хората разказваха епохи, а сега с 1000 не могат едно мерси да си кажат.

Гледам и ми се повръща, а 25-я ми крещи.

Разхождам се с тениската си „ Kill your TV” , чук в ръката и ако мога и сърп бих взел.

Ще изляза на терасата, че дори и Мосфилм да ми завидят как съм предотвратил Студената война. Една малка въртяща сцена ми трябва само, че освен тихата ми тъга да блесне пред всички и наедрелия ми задник, защото покрай всичко останало безработицата ме прикова пред телевизора.

Добър вечер!

Две блондинки ме учат в готварско предаване на икономии.
Как да си наготвя за десет лева. Ха, какичкиииии, аз мога и за 2. Всяка вечер го правя, чак въздух не ми достига.

Добър вечер!

Отказвам се от убийството, защото осъзнавам, че тъгата ми е тиха, защото има кой да ми крещи: „ГЛЕДАЙ”.

Трябва просто да отместя поглед встрани!!!

 

Още за Олеся Николова тук

 


 

илюстрация: Георги Чепилев