по заглавие   по съдържание

Мила Ламбовска: "Playboy за бездомници" - "Годината на Джорджа"

23.11.2016
Снимка 1
 
Playboy за бездомници
 
лунните кучета
си свиват ганджа пред вратата ми
веселят се докъм полунощ
после преследват градските плъхове
при неуспешен лов
сънуват зайци
зайчета с плюшени уши
 
 
Зимен блус
 
Дългите червени ботуши
с високите токове
лачените
не са тръстики израснали призори
а възхитени посрещачи на слънцето
 
Причакват думите ти
изпълзели от мазетата
на Ню Йорк Буенос Айрес
Виена и може би Валенсия
 
Край южната стена на казиното
лачените червените
с високите токове и тя ти шепне
толкова джаз има по струните ти
 
Цар си в Ню Орлиънс
но под софийското небе
наточената ти кама гасне
в лачените очи на вълчицата
и от червеното настръхваш
 
 
Грак
 
завръщам се в белите манастири
откривам
наивни пътници сме за оня свят
заменям кон за кокошка
съгласявам се
да си щастлив е избор
развявам лекомислено
дългокос чаровник
захранвам бъдещето с горчиви треви
изискан мрачен непознат
обсебва тъгите ми
сключвам примирие смъркам енфие
убивам скуката никна
сред поле от макове
 
 
Бродове и бродници
 
думите ни
кротки обяздени оседлани
катъри
пренасяли цял живот тежки товари
лъкатушат по тялото на водата
внимателни между камъните
примирени с поражението
с мълчанието
отминават
 
 
Гласът
 
Докато слушам Proud Mary
и гласът на Тина Търнър
гаси фаса си в рамото ми
не мисля нищо
някой друг измисля
животa ми на пустинен чакал
 
Вдишвам Proud Mary
Тина Търнър вилнее на сцената
и гилотинира
страхливата депресирана кучка
която не си помни името даже
как го прави не знам
 
Proud Mary не е химн
на поруганите и насилвани жени
Тина развява Proud Mary
като копринен ешарп
закупен в женевски бутик
но ти и аз подозираме
че Айк всеки път плаче
 
 
Люлчина
 
вземи ме в ръце
залюлей ме
подръж ме с усмивка
погукай ми
 
погали ме
 
изречи нежни думи
ласкаво мило с милост
не ме хвърляй на нищото
гушкай ме пей ми люлей ме
 
положи ме
 
 
Сладка изглежда смъртта през декември
 
като целувка на демон
красив демон достъпен сексапилен
с мускули оформени във фитнеса
устните
тънки и леко поусмихнати
сивите очи и зареяният поглед
с лекота отклоняват вниманието
но смъртта никога не се разсейва
и напомня за себе си
имаш време колкото да си помислиш
за целувката
и ако си с по-богато въображение
да си я представиш да ù се наситиш 
безнадеждна жена като мен
няма да ù се наслади
ще копнее за целувка от захар
пудра захар и белтъци се разбиват на сняг
тези истории не свършват добре
смъртта е безскрупулен любовник
ще те употреби и ще те захвърли в снега
декември е
 
 
Стихотворенията са от книгата
"Годината на Джорджа" (Scalino, 2016)
Художник: Фабио Карминяни
 
 
 
Коя е?
 
Мила Ламбовска
 
Бележка за житието
 
Усукана в кълчища.
Шарена – в онази част, между черното и бялото.
В заплетени любовни взаимовръзки с психология, астрология и литература.
Обича да флиртува с облаците рано сутрин.
Да се смее от сърце.
Ненаситна е за 24-те часа от денонощието.
Понякога избира да ги живее в блажена самота.
Чувства се благодарна.
 
Мила Ламбовска, биографична бележка в книгата "Годината на Джорджия"
 
 
Снимка: Изд. Скалино, галерия "The Art Foundation", август, 2016
 
Мила Ламбовска в "Диаскоп":
 
 

 
© Христина Мирчева