по заглавие   по съдържание

Красимир Вардиев: "Цирцея каза" - "С(р)амота"

02.12.2016
Снимка 1

 

НА НАЙ-ДОБРИЯ МИ ПРЕДАТЕЛ
за двайсетината години фалш
 
 
 
само думи
 
всичките напъни
амбиции и копнежи
понякога се оттичат
в канала на времето
с оглушително шлюп
всички провали победи
и истини илюзиите
се поглеждаме
голи и глупави
изведнъж погрознели
думите са единственото
което ни остава
думите са дрождите
на живота
понякога
се оправдаваме
че хората
не се интересуват
от плодовете
на познанието
само от ферменти
 
 
когато
 
в тялото ти се отвори
дупка
с размери на човек
не могат да я запълнят
награди похвали признание
щастливите лица наоколо
те измъчват
нищо не спира
вътрешното
кървене
усещаш само
вариации на липса
сутрин без
вечер без вечност без
остров от камъни
буца от пресован лед
самотата на невъзможното
очакване
 
 
любовниците
 
трийсет години
оттогава
старият плаж
който вече
не беше плаж
на брега на езерото
което вече
не беше
езеро
голото ти тяло
сред тръстиките
химическите заводи
на далечната страна
в заревото на следобеда
и думите вече
не бяха само
думи
 
трийсет години
вече
ти и любовникът ти
се промъквате
голи усмихнати
през тръстиките
в моите сънища
 
застивам разхождайки
мъртвите кучета
от детството
 
 
бурлеска
 
на мария липискова
 
след програмата
плешивата певица
се поклони на мрака
отлепи изкуствените мигли
съблече паетите
с уверени жестове
отвинти главата си
и светлината угасна
 
 
цирцея каза
 
(по галина михайлова)
 
не храни прасетата ми
с бисери и риби
месото се разваля
давай им
бял хляб и футбол
месото се запазва
 
и подгони едно с кирката
 
 
разминаване
 
тези големи ръце този гръб 
които толкова не харесвашe
привързан към изгубеното
ми крехко момчешко тяло
ги направих заради теб
заради болестта ти
за да мога да те вдигна
ако умреш върху мен
за да те облека 
 
 
Красимир Вардиев, С(р)амота
Издателство за поезия ДА, 2016
Редактор: Силвия Чолева
Коректор: Лора Султанова
Оформление: Иво Рафаилов
 
 
Илюстрация в Диаскоп: ©Георги Чепилев
Фотография на Красимир Вардиев: ©Владислав Христов
 
 
 
Кой е?
 
Красимир Вардиев
 
Красимир Вардиев е роден в град Белослав през 1978 година. Завършил е Шуменски университет "Епископ Константин Преславски". В периода 1998-2006г. е носител на дванадесет литературни награди от национални конкурси,съответно за поезия, проза и критика.
 
През същия период е съорганизатор и учасник в акцията “Улична позия”, инсталации и пърформанси, заедно с литературен клуб “Боян Пенев” и артгрупа “Завой”.
 
Дебютната му стихосбирка “Бордюр” излиза през 2000г.   - чрез конкурс на “Свободно поетическо общество”. През 2001 г.книгата получава наградата "Южна пролет". Втората му стихосбирка “Симбиоза” излиза през 2007г., чрез конкурс на отдел “Култура” на община Шумен. Третата му поетична книга „Плесен” излиза в края на 2013 година.
 
Негова поезия е включена в антологията на съвременната българска поезия „Сезонът на деликатния глад”, излязла в САЩ. Носител е на наградата за култура на Община Шумен за 2015-та година.
 
Публикува през годините в “Литературен вестник”, “Литературен форум”, “Ах, Мария”, „Liternet” “Северняк”, “Златоструй” и сборниците “Невербална комуникация” и “Наопаки”. Негови поетични и прозаични текстове са превеждани на френски и английски.
 
Прекарал детството си във Варна, понастоящем живее в Шумен, на границата на природен парк „Шуменско плато” в малка къща в гората. Привърженик е на простия живот сред природата.   
 
 
 

 
©Христина Мирчева