по заглавие   по съдържание

Георги Николов: "Да откриеш мъглявината от думи - поетически съзвездия и да ги назовеш"

10.12.2016
Снимка 1

 

Георги Николов за поетичната книга на Весела Недкова „На пръсти”

 

Поезията на Весела Недкова остава вярна на изконната си същност не да обяснява света, а да го пресъздава. Поезия, която не губи първоначалния си порив в лабиринта на думите, а го превежда през него и го показва чист и неподправен. Стиховете й се изправят на пръсти пред чудото на живота и поглеждат отвъд него – в смисъла на зародилото го слово.

Тя е от поетите (не казвам поетеси), които знаят, че поезията съществува обективно и се стремят не да я измислят, а да я откриват в „поднебието от подробности”, в „артритната есен”, в „сресаните мигове”, в „ поднебесните степи”, в „къделите илюзии”, в „правото на небе” и в много други сполучливи метафори от книгата.

Недкова е съумяла да запази неизхабени от времето сетива, които в поезията са сечива за извайване на образи… Съхранила е възторга си от колейдоскопичността на света, но е изобретила и свой поетичен колейдоскоп, в който думите се подреждат в красиви фигури и картини.

„Живот –
пореден опит
да подредиш
безпътни релси –
в петолиние…”
 

Двойното дъно на думите

Изповедността е водеща в книгата, но тази изповедност е артистична – съставена от екстериоризирани вътрешни монолози. Лирическият „аз” ни превежда през своите колизии, възприятия, чувства, без да се натрапва. Той внушава със силата на образността, с непринудеността на авторовата инвенция. Стиховете на Весела Недкова са млади и съдържат характерния за всяка младост бунт. Но това е бунтът на заробените в ежедневна употреба думи, стремящи се да изявят скритото си значение и смисъл, своето по-висше предназначение. Не случайно стихосбирката е със знаковото заглавие „На пръсти”. Повдигането на пръсти е извисяване над баналното, тривиалното, казаното между другото. В тази поезия думите са призвани да преподредят света, да създадат своя фикционална реалност, не по-малко убедителна от действителната.

Поезията на Весела Недкова е и нейно убежище. Поетът и публицист Марин Георгиев казва, че поетът цял живот търси утробоподобен скут, на който да положи глава. Всъщност с всяко стихотворение поетът прави опит да проникне в най-скритите недра на своята същност. Да изрече най-съкровената си дума. Да се идентифицира със самия себе си, да бъде приютен от себе си. Така е и при Весела Недкова:

На пръсти се повдигам,
понякога кожата тясна ми е.
Отгоре разлива се музика.
А долу е сиво захлупено…
Прелитат етажи,
отварят се нови вселени,
дъга чупи
поднебесните степи.
Да ми е пъстро.
Когато съм вътре.
При себе си.”
 

На пръсти

Книгата съдържа социални, любовни и дори библейски мотиви в тяхната антиномичност. Тези мотиви са разработени с оригинален поглед, със стремеж да бъдат представени в демитологизиращ план, за да се стигне до друга тяхна сърцевина, да се видят скритите мотиви на явните мотиви…

„Някой си запалва къщата.
За да си стопли ръцете.”
 

Суетни изречения

„Даже гардеробът
сътворява
мистерии.
Нощта.
Часовникът
на безвремието.”
 

Часовници

В тъканта на тази книга много умело е вплетен цикъл пейзажни стихотворения. Те са създадени с акварелна лекота и мигновено вдъхновение, но също носят своя по-дълбок подтекст. Под пейзажността се разкрива друг смислов пласт – за природата на нещата от природата. И всичко това казано с фина пластичност и нежност, с покоряваща истинност.

„Реката е зазидана,
реката боледува,
под купища бетон
животът й е минало.
Напред човекът
крачи,
земята татуира.
И мегаполис
мрачен
се ражда
от мастилото…”
 

Природа за вграждане

По думи на автора, това е лирика, която отглежда сълза, въздишка, утеха… Хубаво казано. Но тази лирика е и повече – осъществен порив към красивото, сбъдване на поетическата предопределеност. Весела Недкова не само пише поезията, а е и извършва като свещенодействие, като обред, като богослужение. Оттам идва и завладяващата чистота на нейните стихове, заченати непорочно, отгледани с непресторена любов и грижа към всяка дума.

„Разгледайте пейзажа.
Есенен е.
Напевно жълт
и облачно раиран.
Унили локви по асфалта,
много нощ в тревата.
Отиващия си солфеж
на птица по жиците;
безкрилите крила
на фотоволтаиците…
Изплакнати от сън очи –
за утрото.
Червено по листата –
от прерязаните вени на лятото.”
 

Див химн

Цитирам това експресивно стихотворение, за да покажа как обработеният авторов глас не потиска поетическия инстинкт, а само му дава подходящ изказ. Така изначалната аморфност на поезията придобива разпознаваеми от читателя форми, без да губи от своята стихийна сила. Весела Недкова е поет, който открива в мъглявината от думи поетически съзвездия и ги назовава. Поезията й е създадена от първичната материя на словото, а не от неговите съвременни ерзаци. В нея няма фалш и пози, няма предвзетост и изкуствени словесни построения. Тя е следване на природата на думите и тяхната многоизказност. Така се ражда и е естествеността на тази поезия и същевременно нейната жизненост. И най-сетне това е екзистенциална поезия, която се вглежда в най-леките движения на съществуването в неговата вътрешна обусловеност и смисъл.

Поезия, която е написана на пръсти и може на пръсти да се чете!

 

„На пръсти”, Весела Недкова
Редактор Петър Анастасов
Изд. Светулка 44 АТЕНЕЙ, София, 2016

 

Снимки от представянето на книгата в дом-музей "Пеньо Пенев", Димитровград

 


 

© Христина Мирчева