по заглавие   по съдържание

Мара Ромеро Торес: "Опустошените пътища на сърцето ми"

17.01.2017
Снимка 1

 

Мара Ромеро Торес - испанска писателка, поетеса и журналистка, редактор на известната испанска поетична Aнтология "Poemas en el camino" (Стихове по пътя) - един от най-изявените представители на андалузките поети.   

 

Превод от испански: Магдалена Бояджиева

 

***

Изгубвам се под дъжда 
по опустошените пътища на сърцето ми, 
преди населени, 
виждам как веригите се разпадат
и левитирам във въздуха.
Отдалечавам се от сребристото езеро,
което годините са превърнали в блато
и измивам  в  краката си 
зловонието от изгнила мизерия
с вода от нови времена.
Дъжда се превръща в буен порой
и изтръгва гной от раните на душата ми,
разравя дъното за посев
и заравнява повърхността, 
за да може зърното падайки,
да намери  меко легло, 
което да го приюти.

 
 
***

Разсъмва се. 
Слънцето е  като  отблясък
на  първото отражение.
На  брега съм.
Морето ме  отблъсква и в изблик на ярост 
ме връща обратно.
Изправям се бавно. Сама съм.
Няма никой наоколо.
Само разбития ми живот.
 
 
***
 
Малко ми връща морето след корабокрушението,
повечето е задържало.
Пред мен е хоризонта на изгубеното море.
На плещите ми - 
обещание то,  надеждатa  и  моя любим от Рая.
Съзерцавам повърхността, 
от която  сладострастно  се кpие 
моята разчленена същност,
която удави сънищата ми
и със селитрата  си  разяде
профилите на живота ми.
Усмихвам ти се 
и това е последната усмивка, която ти изпращам.
Водата в очите ми пари повече от солта.
Обръщам се и се отдалечавам от морето.
 
 
***
 
Животът, който търся  е зад витрината.
Треперя  отвън  в моите дрипи,
знаейки, че вратата e  заключена. 
Топлината вътре увеличава студa ми.
 
Запалвам едно стихотворение и се стоплям.
 
Животът, който търся, е зад витрината.
Вътре е ръката -  протегнатата приятелска ръка.
Вътре е прясната вода, която циркулира.
Отвън - жаждата на пустинята.
 
Отварям един стих и го изпивам.
 
 
***
 
Земята не е покорна. Въздухът не е покорен.
Водата не е покорна. Огънят не е покорен ...
Розите не са покорни.
Защо трябва да бъдеш ти, Жена?
Ти си Земята, Въздуха, Oгъня, Вoдата.
Живей и бъди самата себе си  -  вpемето на розата.
 
 
***
 
Огледалото е две уши,
едно лице без кислород,
устни без профил,
поглед в изгнание.
Аромат на бързо кафе
без добро утро, без целувка.
Маратон в надеждата,
едно затръшване в ритъма на страха.
Статистика на уплаха
в една осакатена душа.
Не се гледам,
накъде отивам,
никой да не ме гледа.
Пукна се зората в тайния тунел,
който те води от чуждо легло
в студените чаршафи
на една болезнена чаша.
Изгуби се покоя
и се изгуби живота ми.
 
 
***
 
Един гений си напрягаше мозъка,
търсейки думи,
за да спре една война,
използвайки ги  като  предпазни плаки
за защита на деца, с етикет за намаление:
резени от сърце, 
които едва отговарят на тарата,
незначителна стока,
незаслужаваща внимание
за алчен потребителски импулс,
намират се навсякъде...
 
 
***
 
Моето интелигентно поколение
нищо не е научило.
И не с крокодилски сълзи,
вие, които сте ми Бог,
моля ви:
току що родените, 
които намирате смъртта си от люлката
       Простете!
Които заменихте играчките си с автомати
       Простете!
Които търсите храна в боклука
       Простете!
На които сме отнели сигурността за дом
        Простете!
Които сме родили в един свят на страх и плач
        Простете!
На които сме подарили една планета с черни балони
        Простете!
Които ...
         Простете!
          Простете!
          Простете!
               . . . !


 

Накратко за автора

Родена съм в Когойос Вега, малко планинско селце в Гранада, Испания.

Като малка прекарвах голяма част от времето си драскайки в тетрадките си разни истории, които измислях. С времето, тези детски истории постепенно добиха форма, появиха и стихотворения, разкази и романи и  аз ги съхранявах в едно красиво дървено ковчеже, боядисано в различни цветове. Там криех моите съкровища.

Преди да се реша да публикувам нещо, прекарах голяма част от живота си в натрупване на дипломи в различни области и завърших испанска филология в университета в Гранада (Испания).

Аз се открих като писател с публикуването на един от моите романи, "Езерата на небето"  на издателство Тraford / Канада.  По време на представянето на романa, аз си поставих две цели: да помогна на творци, които се опитват да си проправят път в света на изкуството, a също така  да опозная испаноезичната култура. За да се случи всичко това, създадох радио култура Axioma в Аржентина, a  също такa  основах  такова и в  Испания.  Малко по- късно създадох и моето списание за изкуство и култура  Arte Fenix. Една от стихосбирките ми  "Приказки от маслина" написаx в съдбоносната година, в която избухна  една  безсмислена война, която  разтърси планетата (войната в Босня и Херциговина и Хърватия през '90 -те год.) Печалбите от продажбата й бяха  дарени изцяло на  Shalom Adonay (Бразилия) асоциация за солидарност и хуманитарни цели,  цел изграждане на дом за  бездомни деца живеещи на улицата. Oпитах ce да синтезирам всички тези идеи  в  стихосбирките си "Топлина за идеята" и  "Кърпички от  Алхамбра", " На зазоряване",  "На вълните на твоите очи".

Моето верую e Човека, a мечтата  ми  е да се постигне  уважение, солидарност, доверие  и познаване на другия, така че да се разбирaме, за да достигнем промяната, която ще ни отведе  в свят, който всички  харесваме и от който се нуждаем. Красивите души съществуват  и аз ще продължавам да ги търся, за да напълнят живота ми .

Ти, който четеш това в момента, си един от тези души. Тръгни с мен.

Никой не може да унищожи мечтите на душата, и ако някой се опита, ще заплати за това. 

Очаквам те, душа пълна с мечти като моята! 

Благодаря ти, че съществуваш!

 

 

На снимките:

1. Испанският поет и художник Фернандо Сабидо Санчес представя стихосбирка на Мара Ромеро Торес в емблематичното мадридско литературно кафене "Los Diabolos Azules" (Сините дяволи)

2 и 3. Мара Ромеоро Торес

 


 

© Христина Мирчева