ПОЕЗИЯ ЗА ЦВЕТЯТА - БЪЛГАРСКА КЛАСИКА

28.04.2013
Снимка 1

Ран Босилек

Цветница

Тя е мъничка царица,
златокоса, светлолица.
Сред цветята си живее.
И на своя празник светъл
на лаленце се люлее,
в рано утро рано пее:
"Хайде, ставайте дечица!
И от клончета върбица
колелца си изплетете!
На дъсчица ги сложете,
и в реката ги хвърлете!
Туй що тръгне най-напред
носи най-голям късмет.
На когото то се случи,
ще се радва от сърце.
За Великден ще получи
най-голямото яйце!"
 

 

Доростолски митрополит Иларион
 
Възхвала на цветята
 
Арфи, гусли звучни и цимбали,
за цветята в тон със песента
на прочути песнопевци стари
зазвънете редом по света!
 
Те, усмихнати като децата,
цъфнали - градините красят,
мирис пръснали до небесата,
с дъх приятен хората дарят...
 
Който обич има към цветята,
благороден считай го човек, -
мъдрост туй е радваща сърцата,
разгласявана от памти век.

Свирила затуй със мощни сили,
за цветята мелодично вред
в слънчев ден на радости премили
зазвънете, дайте им привет!
 

из "Поезия за цветята", изд. "Пик", 2000 година
 



Легенда

Венецът на Христа

Градинка с рози си имал
Христос, когато бил дете;
и триж на ден ги поливал:
венец красив да си сплете.

Щом розите цъфнали, Той
свикал еврейските деца,
и всяко взело по цветче -
остали тръне и листца.

- "От що ше свиеш Ти венец
като няма вече цветове?",
му рекли те. - Христос казал:
"За Мен са всички шипове".

И свили Нему те тогаз
от тръните венец бодлив,
и вместо рози, капки кръв
венчали лика Му красив...


 

илюстрации:

Венецът на Христа", Франсиско де Сурбаран

"Жените при Кръста", зограф Щерю Тодориев, 1913 - публикува се за първи път