по заглавие   по съдържание

Анжела Данева: "Българи в италианските академии за изящни изкуства" - II

28.01.2017
Снимка 1

 

Христо Станчев (1870–1950) – един българин в Италия.

 

Друг българин, който получава образованието си не само във Флорентинската, но и във Виенската и в Мюнхенската художествени академии е Христо Станчев(1870–1950)

Художническият му път започва в гимназията в Пловдив, където негови учители са Иван Мърквичка и Антон Митов. Тогава на годишните изложби на училището неговите рисунки са заемали централно място, пише Любен Белмустаков в монографията си за художника (1955). През 1890 г. Христо Станчев заминава за Виена, където постъпва в Художествената академия, подпомогнат финансово от приятели. Два месеца по-късно, поради влошеното си здравословно състояние се прехвърля във Флоренция, Италия.

Според Любен Белмустаков студентският живот на българина там е изключително мизерен. За да си осигури препитание Станчев рисува акварелни скици в кафене Микеланджело, а негов приятел ги продава. Белмустаков цитира в текста си Павел Генадиев, който споделя, че „италианските професори оценяват своя ученик и го привличат да им помага в по-грубата и основна работа на картините, като в замяна му дават скромно възнаграждение”23

Христо Станчев е записан в главния регистър на Флорентинската академия в периода 1860–1890.Там посещава общия курс „Рисунка” от 1890 до 1893 г., като учебната 1890/1891 г. завършва със сребърен медал. През следващата 1892 г. на изпит рисунка по гипсов модел получава най­-висока оценка от 20 точки и завършва с отличие. През учебната 1892/1893 г. получава отлична оценка и на изпита по рисунка от натура.

Негов преподавател във Флорентинската академия е проф. Джузепе Чаранфи, за чиято педантичност стана дума по-напред. Тук ще цитирам впечатленията на Христо Станчев от педагогическия метод на своя италиански професор, разказани в монографията за художника. (с.13)

„ (...) Когато коригирал един етюд на статуя, изобразяваща гръцки атлет, Чаранфи посочил на Станчев малка рисунъчна грешка, която студентът не поправил веднага. Това влошило временно отношенията му с професора. Обаче Станчев придал такъв релеф на своя етюд, че обикновено спокойният Чаранфи възкликнал: „Ха сега се проври под мишницата на своя атлет!”24

В монографията за художника се разказва, че благодарение на подкрепата на своите професори от академията Христо Станчев получава стипендия от Министерството на народното просвещение в България през третата година на своето следване. Друго интересно сведение, което споделя Белмустаков е, че през 1891 г. секретарят на Флорентинската академия забелязва таланта на Христо Станчев и го препоръчва в ателието на един от популярните по това време в Италия художници – Николо Барабино (1832–1891), където младият българин остава да работи само двадесет дни, поради смъртта на художника. След завършване на Флорентинската академия Христо Станчев заминава за Мюнхен и се обучава в тамошната академия от 1893 до 1896 г., при професор Вилхелм фон Линденшмит 25 и в ателието на художника Франц фон Дефрегер 26

През 1896 г. художникът се връща в България и с помощта на покровителя на писателите и художниците по онова време проф. Иван Шишманов устройва в залите на Народното събрание съвместна изложба с художника Димитър Добрович 27

Би могло да се предположи, че солидното образование на Христо Станчев ще му отвори вратите на Рисувалното училище в София, но той получава отрицателен отговор на заявлението си за преподавателско място. Принуден от обстоятелствата, младият художник се връща в Пловдив и става учител по рисуване в гимназията. Европейското образование не позволява на Станчев да бъде просто обикновен учител. Той безуспешно се опитва в провинциалната среда да организира изложби заедно с други художници, но ограничените схващания на обществото му създават проблеми, а неговите занимания с изкуството не са считани за съвместими с педагогическата му дейност.

В началото на творческата си кариера Христо Станчев се влияе от класицизма и романтизма в Италия от края на XIX в. и от полученото в Мюнхен академично образование, но най-много българинът е впечатлен от символизма на Арнолд Бьоклин. За неговото творчество Христо Станчев написва специална статия, която публикува през 1906 г. в сп. „Художник”. През същата година той илюстрира и стихосбирката „Безсъници” на големия български поет Пейо Яворов.

Модерните въздействия, които Христо Станчев изпитва в началото на миналия век и които бележат неговата живопис не намират разбиране у нас. Затова и той, както много други българи, пречупва своята чувствителност, насочвайки се към по-обикновен и разбираем реализъм. През 1912 г. Христо Станчев заедно с други художници учредяват Дружеството на южнобългарските художници и участва редовно със свои творби в изложбите му. Неговите произведения днес се намират в ХГ Пловдив, в Националната художествена галерия в София и в частни колекции.

 

 

-----------------------------------------------------------

23. Цитат по Павел Генадиев. Кратки характеристики и спомени за художниците сътрудници на списанието ми „Художник”. Неиздадени ръкописи в архивите на Института за изобразителни изкуства. – В: Белмустаков,Любен. Христо Станчев. БХ, 1955, с.13
24. Цитат по спомени на художничката Живка Пейчева. – В: Белмустаков, Любен.
25. Вилхелм Линденшмит (1829–1895) – виден художник и преподавател от Мюнхенската школа.
26. Франц Дефрегер (1835–1921) – немски художник.
27. Димитър Добрович (1816–1905 ) – български художник. Получава първите си уроци по рисуване в Атина, в частното рисувално училище на архитект Лисандро Кафтанзиуглу през 1840 г. Негов учител там е италианецът Рафаеле Чиколи. През 1848 Димитър Добрович заминава за Рим, където, освен че се записва да учи в Академията за изящни изкуства, участва и в революционните конфликти, организирани от Джузепе Гарибалди.

 

Още по темата в "Диаскоп":

 

На изображенията:

1. Портрет на Христо Станчев от Нягул Станчев, ок. 1930 г., репродукция
2, 3, 4 - Картини от Христо Станчев

 

 


 

© Христина Мирчева