Четири проекта на художника Димитър Солаков в галерия "Васка Емануилова"

Галерия "Васка Емануилова" представя

ДИМИТЪР СОЛАКОВ

4 ПРОЕКТА

1.3.2017 – 26.3.2017

Откриване: 1 март, сряда, 18.00 часа

Изложбата

Странни връзки между далечни теми, гигантски крачки и скокове в пространството, предположения, научни факти и художествени манипулации очакват зрителите в изложбата „4 проекта” на Димитър Солаков, работата по която продължава вече две години. Изложбата предлага множество несъвместими на пръв поглед образи. Като образа на трансформацията от планктон към петрол. Също напълно достоверна възможност за моментално забогатяване, едно ново звуково произведение, както и автопортрет, направен с поглед към галактиката Андромеда. Разстоянието между темите на четирите проекта е голямо, колкото това между космическите обекти, които участват.

Освен това нарочни допълнителни препратки придават на произведенията вид на разклонения от теми за обсъждане. Авторът влага разнопосочен смисъл между образите и названията. Например „Домашен адрес” се отнася до изпращане на информация към космоса, а работата озаглавена със здравословно звучащото „Да влезеш във форма”, всъщност идва от проблеми на екологията. Или защо не от чисто художествени проблеми с формата – дори и такава аргументация можем да различим, ако се вгледаме в „4 проекта”, ако ги възприемем като композиция от падащи или валящи градушки от форми, пейзажи и инструкции за ориентация в пейзажа. Дори образа на самата идея за далечно пътешествие присъства.   

В изложбата постоянно попадаш на тактики за усложняване представата за разлики в мащаби и размери между обекти, не само в буквален смисъл – като че ли вече пътуването по света не е чак толкова интересно за съвременните художници. Изглежда, че Димитър Солаков инсценира усещането да се чувстваш свойски и уютно не просто в света, а във вселената. Защо да не си представиш, че си на лов за диаманти? Или защо да не можеш да си направиш селфи като се погледнеш не отстрани, а направо от космоса. 

Художникът за проектите

1. Да възлюбиш ближния си, както себе си (2016-2017)

• HD видео, 15 сек.

Love Your Neighbour As Yourself (2016-2017)
HD Video, 15 sec, looped
 

2. Димитър Солаков, Диаманти в небето (2016-2017)

•      3 неонови табели, 3 устройства за следене на небесни тела, вариращи размери

“Повечето бели джуджета са съставени основно от въглерод и кислород и при тази температура (2700° Целзий), взимайки предвид плътността на джуджето, тези елементи би трябвало да са кристализирали.”

Проф. Дейвид Каплан, Уисконсин-Милуоки университет

“Хората често ме питат - как може наистина да сте сигурни? Тъй като няма начин реално да отидете там и да го наблюдавате, всичко се свежда единствено до химията. И да, мислим, че сме доста сигурни.”

Др. Кевин Бейнс, Университет Уисконсин-Мадисън

Проф. Каплан и неговите колеги са идентифицирали най-студеното и бледо бяло джудже, което някога е засичано. То е невидим спътник на пулсара PSR J2222-0137. Тъй като е практически невъзможно джуджето да се види чрез оптическа и инфрачервена светлина, учените са изчислили, че неговата температура не би могла да бъде повече от 2700° Целзий. При такава температура въглеродно-кислородната маса на джуджето трябва да е кристализирала до структура, не по-различна от структурата на диамант.

Изчисленията направени от Др. Кевин Бейнс и неговите колеги предполагат, че се образуват диаманти в атмосферите на газовите гиганти от Слънчевата система (Юпитер и Сатурн), които падат към твърдата им повърхност под формата на градушка.

В моята работа използвам тези две теории като обещание за моментално забогатяване – основният двигател на златните трески от 19 век.

Трите неонови надписа са с формата на стрелки – "Диамантен къс с размерите на Земята ≈8238782500000000 км (осредненото разстояние до PSR J2222-0137), “Диамантена градушка ≈1549798272 км” (осредненото разстояние до Сатурн) и “Диамантена градушка ≈777313152 км” (осредненото разстояние до Юпитер) – са монтирани върху устройства за следене на небесни тела. Когато се включат, устройствата започват да проследяват трите обекта в небето (или към земята, когато са залезли под хоризонта) и насочват стрелките в тяхната посока. По този начин табелите винаги оказват пътя към несметното богатство – ако теориите са верни, разбира се.

3. Димитър Солаков, Да влезеш във форма (2015-2017)

•     3D принтирани реплики на планктон, нерафиниран петрол, 13,8 х     3,2 х 2,4 см. всеки

С ратифициране на Парижкото споразумение от 2016 г. изглежда, че светът ще бъде едно по-добро място за живот. За съжаление обаче, самото споразумение няма юридически обвързващ елемент за намаляване на въглеродните емисии, а според мен е по-скоро символичен жест. Поради това съм доста скептичен, че ще настъпи някаква позитивна промяна, особено и след последните президентски избори в САЩ.

Бих искал да се опитам да допринеса по свой начин към глобалното усилие за ограничаване на емисиите, като “уловя” изкопаеми горива и ги върна в тяхната оригинална форма - тази на планктон. За целта съм принтирал 3D реплики на планктон от прозрачна пластмаса (вторичен продукт на петрола), които са напълнени с петрол. Моделите са с размери 13,8 х 3,2 х 2,4 см. или в мащаб около 10000:1.

4. Димитър Солаков, Домашен адрес (2017)

•      Звуков файл, 08 сек.

През 1977 НАСА изстрелва Вояджър 1 и Вояджър 2 с мисия да изследват външната Слънчева система и след като преминат покрай най-външните планети да продължат с изследване на междузвезното пространство.

И двата апарата носят със себе си златна плоча, която съдържа снимки и звуци от Земята на едната си страна.На другата страна има изобразени символични инструкции за пускане на плочата и диаграма, която указва местоположението на Слънцето. Диаграмата използва 14 пулсара с установена посока спрямо Слънцето и тяхната честота на въртене, изобразена с двоичен код.Използвайки този двоичен код (1 е нота и 0 е тишина), ги преобразувах в 14 отделни звукови канала.За височината на нотите използвах разстоянието на конкретния пулсар до галактическия център. Песента, която се получава е своеобразен звуков адрес на Слънчевата система.

Накратко за автора

Димитър Солаков (р. 1987 г.) завършва Нов Български университет, София. Работи предимно с фотография и видео, макар че отскоро включва в своите инсталации и рисунки. Той често изследва различните видове връзки между природата, урбанизма и човека, между миналото и неговата интерпретация в настоящето. Творбите му могат да бъдат както много лични, така и съвсем дистанцирани, от позицията на страничен наблюдател.

Художникът е участвал в редица международни изложби, част от които са:

“The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), PHotoEspaña (Мадрид, Испания), GRID Photographie Biennal (Амстердам, Холандия), “Ritual Of The Habitual” (Пловдив, България), Sofia Contemporary (София, България), “All I Can Do Is Art” (Прага, Чехия), 56th October Salon (Белград, Сърбия), “What Is Left?” (Виена, Австрия). Представял е самостоятелни изложби на места като: Incubate (Тилбург, Холандия), Галерия Сариев (Пловдив, България), 0gms (София, България).

Първата му самостоятелна изложба „Младост”, се състоя също в галерия „Васка Емануилова” през 2010

За повече информация:Галерия Васка Емануилова (филиал на СГХГ) / бул. “Янко Сакъзов”, 15 / + 359 2 944 11 75, + 359 878 190 316 / [email protected] / www.veg.sghg.bg

Информация: Петър Димов, Връзки с обществеността, СГХГ

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics