Нели Лишковска: "Сънят на Сидхарта"

28.02.2017
Снимка 1

 

Нели Лишковска за постановката "Сидхарта" на балет "Арабеск", Музикален театър - София

 

Идея и хореография: Мила Искренова
Сценография и костюми: Свила Величкова
Видеопроекции: Никола Налбантов
Музикален консултант: Весела Цанкова

Фотограф: Костадин Чернев

 

  • Премиера: 16 и 23 февруари 2017
  • Следващо представление: 6 април 2017

 

В своята практика забележителната Пина Бауш често е задавала въпроси на своите танцьори и е изисквала от тях „да изтанцуват“ отговорите си. В началото на спектакъла „Сидхарта“ си спомних този факт от историята на световния театър, понеже ми се стори, че наблюдавам Отговор. Отговорът на балет „Арабеск“ на някакъв предварително поставен Въпрос. Чудех се какви ли въпроси е задавала хореографа Мила Искренова по време на работния процес на тази постановка.

...виждаш ли как расте тревата; как се разпуква семенцето; как стебълцето си пробива път в мрака; насочва се нагоре и все по-нагоре, към слънцето; слушал ли си как тече река; как всяка капка трепти сама, но после се слива, става част от цялото; усещал ли си огън в сърцето дори и в най-лютата зима; можеш ли да докоснеш вятъра с мисълта си; да промениш посоката му само с трепване на миглите си...

Последователите на древното учение Абидарма* прекарват целия си живот в отшелничество и медитация, за да достигнат просветление. Като прекъсва всички връзки и нормални човешки взаимоотношения (както семейни, така и приятелски) садху напуска „света“, за да може в абсолютно, строго усамотение и пълен аскетизъм да изучи изкуството да сънува в будно състояние. Състояние, при което животът се превръща в сън, а сънят не се отличава по нищо от живота. Крайната цел на самовглъбението е разбирането на божественото и пълното мистично сливане с него.

Смъртта се смята за трансформация. Преминаване в друг вид съществуване и слага край само на един от многото „проблясъци“/животи/материализации – било във форма на човек, животно или минерал.

Коварството на смъртта, според Абидарма, е скрито не в безкрайните метаморфози на духа, а в нейната внезапност. Тя може да изненада човека в най-неподходящия момент. А последствията от този акт неминуемо се отразяват върху всички следващи прераждания.

За съвременния човек не е нужно да отдава целия си живот на аскетизъм, за да стигне до просветлението. Присъствието и съ-преживяването на едно силно произведение на изкуството, какъвто е балетния спектакъл „Сидхарта“, е напълно достатъчно.

Във всяка минута от него зрителят умира и се ражда – отново и отново. Трансформациите на духа се редуват – от пламък, през вода и пръст, до вихрушки и метален звън. Взрив и смирение, повик за действие и миг покой, хаос и ред. Не са необходими хилядолетия земни инкарнации, за да бъде разбран Висшия разум и да се осъществи така жадуваното сливане с него.

Един спектакъл-сън. Един спектакъл-живот. Имагинерно и реално разменят местата си в различен ритъм. Веднъж това са тактове от Вагнеровите „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“, „Лоенгрин“. Втори път - шлагерите от 30-те. Трети път - съвременната амбиент музика.

Танцьорите „говорят“ помежду си, един на/с  друг; на публиката; на хореографа; на Херман Хесе; на Висшия разум... Закодираните пространства и времена в тази танцова реч са отворени множества. Хронотопният синтаксис следва своя логика – едновременно задъхана и хармонична. Интерпретациите не търпят ограничения. Те се пораждат/възпроизвеждат от себе си и в себе си – без начало и без край.

Всеки наблюдател сам тълкува съня в будно състояние– онзи, представен на сцената на театъра. И своя собствен.

В края на представлението се запитах: какъв ли е Въпросът, на който отговаря Мила Искренова за себе си? Може би е въпрос, който й е зададен от самия Херман Хесе и на който отговорът е само един. Еманация на духа. Апотеоз на радостта от живота – сънуван и действителен, минал и бъдещ, земен и божествен.

Хореограф и изпълнители боравят с езика на тялото брилянтно. Това е техният избор. Древната мъдрост гласи, че думите могат да бъдат измамни. Докато танцът никога не лъже. Вездесъщ е.

Учението минава през три стадия.
В първия думите казват истината.
Във втория думите съществуват, но истината е забравена.
В третия думите означават обратното на истината...

                                                                                         „Трипитака“

Този „Сидхарта“  не „казва истината“, нито „обратното на истината“. Този спектакъл я твори. Той е потвърждението на това, че от всеки човешки сън е възможно да бъде създаден живот. Нова реалност мечта...за щастие.

 

---------

*абидарма(санскр.) - будистко метафизическо учение за Висшия разум.

 


 

© Христина Мирчева