ШАРЕНИ ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА В БЪЛГАРСКОТО ХУДОЖЕСТВЕНО ТВОРЧЕСТВО

първа публикация в "Диаскоп" - 1.5.2013

Всеки народ си има различни великденски обичаи. Великден е свързан с яйцата и те са най-голямата радост на децата. В славянските страни, както и у нас, обичай е хората да се чукат с яйца. Удря се връх с връх. На когото яйцето се счупи, той губи и яйцето се дава на победителя.

Обичаят да се боядисват яйца води началото си от дълбока древност.  Славяните имали яйцето като източник на живот и го употребявали в тясна връзка с култа към мъртвите като полагали на гробовете боядисани яйца. И първите християни имали обичай да боядисват за Възкресение Христово червени яйца. Те започнали да подражават на християнски предания като си подарявали червени яйца.Тези две предания са отразени в българските библейски разкази в картини и "Православен комикс". На един от кадрите се вижда  как св. Мария Магдалина приветства император Траян с червено яйце и пояснява премъдрото устроение на света, на следващ кадър е представена друга историческа сцена - как по свръхестествен  начин  яйцата в кошницата сами се обагрили в червено. Сполучливо е направено и заглавието в тази творба: с разположението му между две яйцевидни изображения  се разяснява  задълбочено и богословски  символа на пасхалните яйца.

У нас е запазен обичаят да се приготват за Великден боядисани и шарени яйца, знаменит символ на излизането от гроба и възкресението на живота. По навик или традиция на великденската трапеза символично се оставят козунак, червени яйца, солница, хляб и вино, макар да има такива,  които да не знаят значението им. В домашна обстановка насядалите около трапезата с весело настроение се чукат с яйца, за да проличи у кого е по-силна вярата. Обичай, поясняват духовниците, защото вярата е еднакво силна и у единия, и у другия. Обичай е и свещеникът да дава за благословение по червено яйце, както и богомолците да му поднасят такова в символ на вярата във възкресението.

По традиция шаренето или писането на яйцата е преди всичко  с червена краска: възможни са два вида – яйца с бял фон и червен фон като с разни шарки по тях се изписват извивки, символи и украшения, изобразяващи птици, растения, орнаменти и пр. Празните полета понякога се изпълват с думите „Христос възкресе!”. На някои места върху чисто бели яйца завиват листа от детелина, невен, седевче, магданоз и др. като ги завързват с тънък мрежест плат и след боядисването на яйцето, на мястото на прилепналите листа, се очертават техните силуети.

Яйцата обикновено трябва да бъдат червени. С този цвят, по християнски обичай, се символизира пролятата кръв на Спасителя при неговото разпятие. С течение на времето обаче яйцата започват да се боядисват не само цвят, но и да се декорират с най-различни краски, фигури и сценки, да се пишат с восък разни пожелания.

 В миналото е имало жени, които владеели изкуството да шарят яйца с „писалки” – едно рядко и ценно народно творчество у българката. Ето защо шарените великденски яйца и народните обичаи с тях привлякоха вниманието и на научните работници и етнографи при БАН, Етнографския институт. През 1957 г. те представиха България  с писани великденски яйца в Международната изложба на великденски яйца в Швейцария (Народен музей в гр. Базел).

Днес съществуват не само проучвания на регионалните български обичаи,  както и  идеи за украса на пасхални яйца, но и темата е богато отразена предимно в  нашата художествена литература, графика и комикс изкуството.

"Диаскоп"