Георги Чепилев: "Специализирани комикс издания за туризъм и маркетинг с териториална идентичност"

31.03.2017
Снимка 1

В „Православен комикс” бр.2 за 2014 г. –„Сътворението на вселената” е направена перифраза по картината на художника Мунк –„Викът”.

„Връщах се у дома в компанията на двама близки приятели. Бе момент на драматичното потъване на слънцето зад линията на хоризонта... Не обичам това непонятно, неопределено състояние на атмосферата и много се боя от душевното си разположение, което при залез слънце се изплъзва от контрола на разума... И изведнъж вечерната тишина бе разкъсана от страшен вик – зловещ, предизвикващ ужас, парализиращ... Това бе последният вик на самоубийца, хвърлила се от моста.” – така през 1891 г. Мунк обяснява раждането на една от най-известните си картини. Една от нейните версии той наименува „Отчаяние”.

Художникът станал очевидец как облак се оцветил в червено и цветът се превърнал в звук. Перифразата в комикса показва подобен жест, поза и експресия като при централната фигура в картината „Викът”. Разлика има в обстановката – фон за персонажа от комикса е взривена банка, а героинята отчаяно крещи: „На къде отива този свят?” Тази сцена от „Сътворението на вселената” е предшествана от разсъждения на древно- гръцки мъдреци. Сред тях се откроява  Диоген със запален фенер, който посред бял ден шества смело из тълпата на многошумна улица в културен град, взирайки се в очите на всеки срещнат. А познатите му с ирония отбелязват: „Я виж колко хора има около теб, а търсиш такива с фенер!” „Да, хора срещам на всяка крачка и то много, но човеци - не!”, отвръща мъдрецът.

Тези два кадъра в комикса (единият от настоящето, другият от миналото) отчаяно крещят за човеци. Търсят се истински човеци, които да протегнат спасителна ръка. Днес малко ли хора се движат около нас с мътен и потаен поглед, които безмълвно отправят зов: „Няма човек, няма ръка кой да ни подаде, няма кой да ни помогне...“

Ние ги срещаме, виждаме ги на всяка крачка, но не желаем да се вслушаме в техния зов. Най-вече държавата, която вместо да създава условия за живот на своите поданици, ги отминава с една студенина и безразличие. Ето защо сърцето на българина не се посещава често от радости и необходимите битови доволства. Той е окован във веригите на скръбта и мизерията. Икономиката е станала ИГОномика – допотопен гигантски скорпион, впил пипала и смукала навсякъде. Колко странно звучат тия думи за хората от днешния културен свят. Да разполагаш с огромни познания и опит, да си служиш с природните сили и богатства в съвършенство; производителната материална мощ да е непостижима за обхващане от най-смелата човешка фантазия и при все това да се чувства празнина в душите на българите, да нямат щастие.

В съвременното българско комикс изкуство също има празнина и няма щастие. Не е възможно да се получи всеобщо национално единение в тази културна област. И тук се търсят човеци, и тук има отчаян вик. Не е необходимо да умувам за всестранното значение на комиксите. Нито настоящата статия е предназначена за аудитория, на която трябва да изтъквам това значение и да го втълпявам, внедрявам в съзнанията. Но ще кажа само няколко думи в тази насока. Ролята на комикса е меродавна. Тя е особено призната. Не напразно е наречен девето изкуство. Неговата роля обаче, може да бъде колкото положителна и толкова отрицателна. Днес ролята, която трябва да играе едно евентуално тоталитарно комикс издание, трябва да се назначава само от големите интереси на държавата - в съображение с международната политическа, икономическа и пр. конюнктура. Т.е. дейноста на евентуалното комикс издание трябва да се насърчава и координира с една единствена цел – интереса на целокупната българска общност. Но какъв е този интерес? Това не може да се каже, защото е известно често повтарящото се в българската история – през черни, страшни, отговорни и решителни дни народът ни се разделя на групи.  Точно когато  врагове са огъвали границите на страната – в тези съдбовни моменти българският народ вместо да се обедини като гранитен блок в името на своите върховни идеали и интереси и да запази сърцето си – тъкмо в такива моменти народът ни бива воден от подли предатели, продали майчиното си българско мляко и разделящи се на групи. Днес също сме разделени на разни групи, които трудно се коалират. Ето защо съм убеден, че в съвременните условия само провинциален комикс, дело на малки колективи, може да отразява чистите икономически и културни прояви на страната. Само провинциалният комикс може да бъде истински отдушник на народните ежедневни болки, радости и мечти,  въобще за настроението на региона и неговите хора. Тъй като само регионалните автори могат достоверно да ги отразят. Сега са необходими   специализирани комикс издания за туризъм и маркетинг с териториална идентичност. Като казвам провинциален комикс имам предвид регионален, та това се отнася и за столичните малки колективи. От няколко години издание „Диаскоп” насочва читателите си към темата за малките колективи и тесния кръг от съмишленици. Наивна и пагубна за новата среда е възстановяване на централизираната комикс структура от златните години на социализма ( т.е. 80-те г.), тъй като тя не може да даде приемлива обединяваща идея за разединената ни на групи държава. Още повече, че днес всички са частници и никой не може да има претенция за диктаторски авторитет, както бе през социализма. Без значение са пищните му прояви от миналото в сравнение с по-скромните формати на съвременните регионални комикси.  Провинциалните комикси днес имат по-голям  шанс да се задълбочават и стават все по-сериозни.

Що се отнася до мнението, че класическото българско комикс издание „Чуден свят” е копирал сръбски комикс издания, не прави чест на българи да разпространяват подобна клевета. В открито писмо-отговор на запитване от Zorana Stefanovića iz Beograda, публикувано в „Диаскоп” на 1.02.2017, са посочени доказателствата от наша страна:

1. Редакцията на „Чуден свят” от 40-те г. имала стремеж да бъде сред  най-добрите европейски комикс издания. Не е логично с тази амбиция изданието да препечатва нелегално творби от тези, с които се съревновава.

2. Съществуват публикувани в периодиката няколко съобщения, посочващи, че отпечатването на чуждестранните комикси е ставало чрез придобиване на авторските права.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics