Димитър Инджов: "Марко Хаджиколев - самобитният творец, достигнал до чувствителност на духа"

Димитър Инджов за Марко Хаджиколев по повод ретроспективната изложба на художника в Дружеството на Пловдивските художници през юни 2002 г.

Изложбата на художника Марко Хаджиколев не е една от многото. Тя не е поредната рутинна експозиция. Тя е една изповед. Плод на един 80 годишен човешки живот, преминал през различните превратности, пред които ни изправя съдбата.

Роден на 20.08.1924 г. в Александропулис – Гърция, в семейството на крайно бедни хора. От 4 годишен живее в Пловдив. Завършва Художествена Академия през  1957 г. при един от най-големите в българската пластическа култура – проф. Илия Бешков. Срещата със скулптура Александър Гигов, който е задържан в лагера “Белене” през  1960 г.,  се оказва съдбовна за Марко. Научавайки от своя приятел, че името му е в списък на обречени поради различните политически възгледи, които изповядва, Марко заминава за Виена и се записва студент в Академията на изкуството.С безспорния си талант спечелва стипендия, която му позволява да следва в Академията и да се установи във Виена. Там и остава – 42 години.

Две хиляди и втора година е паметна за автора - той прави първата си и единствена самостоятелна изложба в България и то ретроспективна. Естествено, избира Пловдив – градът, който не спира да обича през целия си живот. Марко Хаджиколев твори основно в областта на рисунката, живопис работи рядко, има опити и в плаката. Използва широк регистър от техники – перо, молив, въглен, креда, флумастер, туш лави, пастел, четка, смесена техника, акрил, акварел, по-рядко масло или темпера. Тематичният спектър на творчеството му се отличава с голямо разнообразие и вариативност изразени в цикли: „Лагерите на тоталитаризма”, „Еротика”, „Младостта на Стария град”, „Кубистични портрети и фигурални композиции”, „Човешки характери”, „Човешки състояния”, „Настроения и размисли”, „Човешкото тяло” с особени предпочитания към женското и др. Работите на Марко Хаджиколев се характеризират с изключителна изразителност, въздействие, силна кондензираност на идейно и емоционално съдържание. Те притежават пластически, композиционни и технически достойнства. Авторът се радва на завидна зрителна памет и натурна наблюдателност. Рисунката, която е основно изразно средство в пластическото му творчество, е самостоятелна, жива, динамична.

Художникът рисува от натура и по въображение. Независимо дали майсторски използва линеарната трактовка, изразителността на петното, мащабността на четката, щриха, лаконичността на контура с флумастер, прецизното щудиране, рисунките му са носители на експресивна сила, интимни откровения, философски размисли и обобщения. В създаването на образи и идеи посредством бялото и черното, тяхното различно съпоставяне, балансиране или степенуване, намирането на точния ракурс, постигане на кубистичен ефект чрез въздействието на конструкцията на формите, пластичната изобретателност, детайлната изработка, акцентирането, невероятното въздействие, въпреки привидно по-ограничените средства на рисунката, проличава школата на големия майстор на рисунката Илия Бешков. Но в никакъв случай не става реч за епигонство. Напротив – Марко Хаджиколев е съумял да се развие като самобитен творец и избягвайки от занаятчийското отношение към рисунката, чрез търсенията, мъките, радостите, лутанията си, бесовете и изкушенията през всичките тези години да достигне до по-голяма чувствителност на духа и да го претвори в творчеството си.

Снимки от откриването на изложба-колекция на Димитър Инджов в ГХГ-Пловдив, 2013. (Личен архив)

Още по темата тук

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics